На снимката – астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA
22 юни 2020 г. 18:00 ч.
Светослав Александров. Случи се неизбежното. Живеем във времена на засилен интерес към Луната и нови роботизирани мисии – на САЩ, на Индия, на Китай, се отправиха към естествения ни спътник. Беше ясно, че в един момент тези мисии не просто ще изпратят нови снимки на лунната повърхност, но и ще прелетят над местата, където са се спускали историческите експедиции от 60-те години, най-интересни от които са тези от пилотираната програма на НАСА „Аполо“.
Преди броени дни бе оповестено, че руските експерти Виталий Егоров и Игор Тирски са успели да открият останките от „Аполо“ на фотографиите от китайската автоматична станция „Чанг’e 2“. За космическите ентусиасти е вълнуващ самият факт, че няколко десетилетия след лунните екскурзии оставеният хардуер и следите на астронавтите се различават доста добре. Не всички обаче останаха впечатлени. Някои от стандартните тролове и псевдоучени в социалните мрежи за пореден път се включиха с изказвания, че продължават да смятат програмата „Аполо“ за грандиозна фалшификация и че новите снимки нямат стойност.
Това е поводът да напиша тази статия. Забележително е как определени хора са не просто неграмотни, но и упорстват в своята неграмотност до такава степен, че се чудиш доколко мъдър е бил Карл Линей да кръсти човека с названието Homo sapiens (sapiens = мъдър, разумен).
Че човек е стъпил на Луната, това е исторически факт. Всеки би следвало да се чувства спокоен да вярва в този факт, защото това не е просто твърдение на някоя си лъжлива държава (в случая САЩ). Напротив, има множество независими доказателства, за които нееднократно съм писал – доставените скални и почвени проби, съветското проследяване на траекториите на „Аполо“ с антената ТНА-400 в Крим, проследяванията на великобританската обсерватория Джодрел-Бенк, западногерманската обсерватория Бохум и испанската обсерватория Френсевиля, прихващането на радиосигналите от радиолюбители, визуалните потвърждения за изпълнението на транс-лунните маневри, наблюдавани от жителите на Хаваите и прочие. Да отричаш автентичността на пилотираните експедиции „Аполо“ и да ги отписваш като филмова фалшификация е проява на огромно невежество на фона на всичките тези доказателства. И въпреки това някои хора го правят. По информация от Тренд, един-двама от всеки десетина българи не вярват, че човек е стъпвал на Луната.
Именно затова анализаторите предупреждаваха, че когато новите мисии на САЩ, Япония, Китай и Индия започнат да снимат останките от „Аполо“, това няма да провери вярванията на псевдоучените. Дали имаме едно доказателство в повече или по-малко, за тях няма голямо значение. За един псевдоучен нищо не е достатъчно и той ще продължи да рационализира, да върти и да суче, за да се изкара прав. Може да бъдем сигурни – ако натикаме трима-четирима отрицатели на „Аполо“ в един кораб „Крю Драгън“ и го изстреляме с ракета „Фалкън Хеви“ към орбитата на Луната, те пак не биха повярвали, дори и да видят със собствените си очи следите от астронавтите.
Фактите никога не са достатъчни дори и когато стопроцентово, абсолютно доказват, че човек греши. Може да дадем елементарен пример с предсказанията за края на света. През последните десетилетия определени хора ни убеждават как и кога ще свърши светът, правейки изчисления на базата на календара на маите. Спомням си за голямата паника през 2012 година и даже няколко години по-рано бяха направили доста популярен кинофилм. Естествено, тогава светът не свърши. Но изумително – хората, стоящи зад подобни теории, никога не се отказват! Те са убедени, че краят наближава, правят повторни изчисления и отново убеждават останалите в правотата си. Последното пресмятане бе, че апокалипсисът ще дойде през тази неделя – и естествено, той пак не дойде. Чакаме с нетърпение следващата дата 🙂
Упорството на тези „пророци“ от десетилетия вълнува психолозите, които анализират причините защо някои псевдоучени са толкова наивни и глуповати. Именно посредством изучаването на поведението на такава група хора, американският психолог Леон Фестингър и неговият екип създават през 50-те години на миналия век теорията за когнитивния дисонанс. Фестингър и колегите му се внедряват в сектата на Дороти Мартин, представителите на която вярват, че извънземни на име Пазителите ще дойдат, за да ги спасят със своите летящи чинии от всемирен потоп. През октомври 1954 г. учените успяват да се сближат с г-жа Мартин и тя ги допуска близко до себе си. Така изследователите имат възможността да наблюдават реакцията на лидерката на сектата. На 17 декември Мартин и нейните последователи излизат на улицата в 7:00 часа, за да чакат своето грабване от Пазителите.
Минават около двадесетина минути … и нищо не се случва. Госпожа Мартин влиза обратно в къщата си, следвана от своите последователи. Започва дискусия какво не наред. Накрая членовете на сектата стигат до заключението, че неуспешното грабване представлява подготовка към истинското грабване. „Летящите чинии наистина ще дойдат, когато времето назрее, но всеки трябва да бъде много добре обучен“, описва реакцията Фестингър в книгата си „Когато пророчествата се провалят“, издадена през 1956 година.
Какво научава екипът от психолози, оглавяван от Фестингър? Членовете на сектата са изпитали т.нар. „когнитивен дисонанс“ – т.е. попаднали са под въздействието на две противоречиви мисли (едновременно са повярвали, че извънземните е трябвало да дойдат, но са осъзнали, че не са дошли). Когнитивният дисонанс е неприятно преживяване за всеки човек. Той може да реагира по един от следните начини: 1. Като се опита да забрави за събитията, причинили дисонанс; 2. Като промени становището си по въпроса или 3. Като потърси нова информация, която ще му помогне да изглади противоречията.
Човекът в когнитивен дисонанс може също така да избере да се вкопчи още повече към старите си вярвания, дори и новата информация да ги оборва. В полунощ на 17-ти срещу 18-ти декември г-жа Мартин обявява, че е приела телепатично съобщение от извънземните – този път те наистина идват и всички трябва да излязат навън да бъдат грабнати, иначе в противен случай ще бъдат изоставени. Участниците в сектата чакат до 2:00 ч., но отново от летящите чинии няма никаква следа.
Същото се случва на 21-ви декември, както и на 24-ти декември – последното става известно под названието „Разочарованието на Бъдни вечер“. Огорчението е особено силно, тъй като сектата е информирала медиите, за да дойдат да наблюдават събитието и всичко се случва пред очите на журналистите. В този момент когнитивният дисонанс става изключително силен – вече няколко пъти е направено предсказание и няколко пъти то не се сбъдва. Но тогава сред наблюдателите присъства още един учен, колега на Фестингър, който дотогава е бил неизвестен за сектата. Г-жа Мартин и останалите не могат да се отърсят от когнитивния дисонанс и заключават, че непознатият е представител на извънземните, който е дошъл да ги посрещне. Г-жа Мартин го кани в дома си и го гощава добре.
Впоследствие ученият-наблюдател описва пред колегите си поведението на участниците в сектата – когато вярата им не се оправдала, те започнали нервно и настоятелно да търсят обяснение какво точно се е случило. Г-жа Мартин до последно била убедена, че ученият е представител на извънземните. „Сигурен ли си, че не ми носиш никакво съобщение? Сега, когато сме сами, може да поговорим“, настоявала тя.
След толкова много разочарования някои членове на сектата осъзнават, че всичко е голяма глупост и напускат общността завинаги. Но не всички. Дори самата г-жа Мартин никога не признава, че е сбъркала и по-късно основава Ордена на Сананда и Санат Кумара, кръстен на имената на двамата Пазители, като се изявява като гуру под името Сестра Тедра.
„Един твърдо убеден човек много трудно може да бъде променен“, пишат Фестингър и колегите му в книгата „Когато пророчествата се провалят“. „Кажете му, че не сте съгласни с него и той ще се обърне настрани. Покажете му факти или графики и той ще се усъмни в твоите източници. Обърнете се към логиката и той няма да разбере вашата гледна точка. Представете си, че на него му бъде предоставено доказателство – недвусмислено и неоспоримо, че вярата му е грешна. Какво ще се случи? Този човек ще се появи отново, не просто непоколебим, но даже още по-убеден в истинността на своите вярвания, отколкото е бил преди“.
В днешната епоха на интернет се разпространяват всякакви глупости – и това, че човек никога не е стъпвал на Луната, е само една от тях. Замислете се и за останалите безобразни вярвания – например, че няма коронавирус и че пандемията е предизвикана от 5G мрежите. Много е трудно да се оборват лъженаучни теории – за вярващия в псевдонауката тези вярвания са равносилни на истина.
Безспорно е, че човешките мозъци се провалят много често в установяването на реалните факти. Еволюционните биолози са наясно, че разумът не е възникнал с целта човек да решава абстрактни проблеми, а за да може човечеството да оцелява. Това се гарантира най-добре, когато хората се организират в рамките на групи и комуникират помежду си.
Според книгата „Енигмата на разума“, написана от изследователите Уго Мърсиър и Дан Спербър, основната сила на разума се проявава когато рационализираме нашите собствени вярвания и когато използваме аргументация, за да убедим останалите в нашата правота. Предимството е, че това ни помага да си създадем социална среда, но големият недостатък е, че по този начин изпадаме в логически клопки, една от които е „склонността на потвърждение“ (англ. confirmation bias) – т.е. тенденцията да търсим само тази информация, която пасва на вече съществуващите ни вярвания, а същевременно игнорираме информацията, противоречаща на възгледите ни.
Като резултат принадлежността на човек към дадена група, а не търсенето на чистата истина се явява по-силният мотивиращ фактор за това кое мнение ще подкрепи. Но хората от една общност разсъждават по един начин, а от друга – по друг, като отклонения не се допускат. „Промяната на мнението се третира като срамна и недопустима постъпка“, пише Габриел Димитров, един от съоснователите на Българско рационално общество. От зрелите хора се очаква да са постоянни в своите възгледи. Никой не обича фурнаджийски лопати.
Или ако се пренесем обратно в полето на започнатата в началото на статията дискусия за кацането на Луната, дори т.нар. български фенове на авиацията и космонавтиката са разделени на групички. Едната група отрича американските постижения, а другата – руските. Т.нар. „русофили“ трудно биха казали, че човек е стъпвал на Луната, защото това означава да признаят превъзходството на САЩ. Аналогично и в другата групичка вече се срещат хора, които се убеждават едни други, че полетът на Гагарин е фалшификация. Периодично двете групи влизат в препирни, а резултатът от споровете е само този, че някои хора си правят вятър на устата. Никой не би се отказал от собствените си възгледи, защото е останал убеден от аргументите на другите. Да се откажеш от възглед е предпоставка да се дискредитираш пред съмишлениците си. А и никой не обича да го правят на глупак. Ако се откажеш от нещо, в което си вярвал доскоро, това означава, че първоначалната ти преценка не е била правилна – значи все едно признаваш, че си бил глупак. Уви, много хора разсъждават така…
Естествено, тази моя статия не би променила нищо по отношение на възгледите на читателите на сайта. Но се надявам поне някои от хората да запомнят, че търсенето и придържането към истината би следвало да са с по-голям приоритет от това дали тази истина пасва на личните им възгледи и дали тя ще се посрещне с одобрението на хората от тяхното обкръжение. Прочие, най-добрите учени в света са тези, които имат смелостта да ревизират позициите си съобразно най-актуалната и достоверна научна информация.
Но за съжаление научната сфера си остава една от малкото области в нашето общество, в които промяната на схващанията в светлината на новите факти се цени.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
