Ново проучване, публикувано в Science Translational Medicine, изследва дългогодишен въпрос в областта на онкологията – как процесът на зарастване на рани след операция на рак може да повлияе на растежа и разпространението на остатъчните ракови клетки.
Изследванията показват, че метастазите при рак на гърдата понякога се появяват от 12 до 18 месеца след операцията.
Никой към днешна дата, не знае защо се провокира метастатичен рецидив. Една от теориите е, че самата операция разпръсква раковите клетки в кръвта, които след това могат да се разнесат из отдалечени места и така да допринесат за възникването на метастазите.
Сега обаче, се предлага един различен механизъм затова, а именно ефектите от възпалението при зарастването на оперативните рани.
За изследването са използвани миши модели с рак на гърдата, за да се изследва влиянието на заздравяването на раните върху раковите метастази. Учените са открили,
че при мишки с трансплантиран тумор от рак на гърдата естествените защитни сили на имунната система, като Т клетки, поддържат туморните клетки в състояние на сън, при което те не се делят и не се разпространяват. При мишки с трансплантиран тумор на рак на гърдата, които са лекувани от индуцирано нараняване, обаче,
туморите метастазират с много по-висока скорост.
Резултатите са показали, че възпалението, което се е развило по време на процеса на заздравяване на оперативните рани, е пречило на имунната система, като не ѝ е позволило
да “приспи” туморните клетки и да ги направи неактивни.
Това, което се предлага е, че някои от тези дисеминирани клетки са се държали под контрол от имунната система. Това, което се открива е, че при
модел на следхирургично заздравяване на раните не самата операция, а последващата реакция на заздравяването (на раните), може да е действала в цялото тяло, за да потисне
някои видове имунологични функции. Когато тези имунологични функции са били потиснати, разпространените ракови клетки, които са били под контрол, са се “събудили”.
Сред хирурзите има мнение, че операцията не води до разпространение на рака. Простият отговор е, че е напълно възможно да го прави.
Въпреки, че ракът е клетъчно заболяване, се установява, че повечето отдалечени рецидиви при рака на гърдата и вероятно други ракови заболявания са били резултат от системно възпаление.
Нестероидни протививъзпалителни лекарства
Едно предишно проучване предполага, че прилагането на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) вместо опиоиди за облекчаване на болката след операция на рак на гърдата може да намали риска от рецидив. Като част от експеримента изследователите са приложили на наранени мишки нестероидното противовъзпалително лекарство- мелоксикам.
Мишките, които са получавали мелоксикам, са развили много по-малки метастатични тумори в сравнение с нелекуваните с него мишки.
Лечението на пациенти с рак на гърдата чрез НСПВС след операцията може да бъде проста и полезна стратегия за предотвратяване на рецидиви на рака.
Сега се провокира изследователската общност да проучи този механизъм, за да се види дали той може да бъде валидиран при жени с рак на гърдата и дали може да повлияе
на клиничната практика.
Мишката, разбира се не е човек, но е бозайник с подобни клетъчни механизми, които управляват функционирането на имунната система.
Източник на информация:
1.https://www.everydayhealth.com/cancer/treatment/does-surgery-cancer-spread-disease/
