Louis Vuitton спечели съдебно дело пред Европейския съд относно известният си десен – каре, използван за част от продуктите на компанията.
Казусът касае опит следната регистрирана фигуративна европейска марка:
Марката е регистрирана за клас 18: кутии от кожа или имитация на кожа, сандъци, куфари, пътни комплекти (кожени изделия), пътни чанти, багаж, чанти за дрехи за пътуване, кутии за шапки от кожа, калъфи за суета (не са монтирани), тоалетни чанти (празни), раници, раници, чанти , чанти за плаж, чанти за пазаруване, чанти за презрамки, чанти за рамо, чанти за рамо, чанти за талия, портмонета, чанти за аташе, куфарчета (кожени изделия), ученически чанти, притежатели на документи, чанти за съединител, портфейли, портмонета за смяна, ключове, калъфи за карти (портфейли), чадъри, сенници.
Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от полска компания на абсолютни основания – липса на отличителност.
EUIPO заличава марката, като приема че въпросното каре е широко използван десен, съответно неотличителен.
Louis Vuitton обжалват решението пред Европейския съд изтъквайки, че една марка не може да бъде заличена на общи допускания, а на конкретни факти и доказателства, които не са били изтъкнати от полската компания.
Съдът приема че заявената марка е с ниска степен на присъща отличителност, тъй като подобни десени са използвани в продължение на много години от различни компании.
Ключовият момент за Louis Vuitton са предоставените доказателства за придобита отличителност на марката. Тъй като при европейски марки се изисква подобна отличителност да касае територията на целия съюз, предоставените от Louis Vuitton били разделени на 3 групи, като третата група касаела държави в които компанията нямала магазини за продажба на продукцията си.
EUIPO фокосирал анализът си именно върху тази трета група, като заключил, че предоставените доказателства били недостатъчни.
Според съда това решение е погрешно. Не е нужно да се предоставят доказателства за всяка отделна държава ако има такива които касаят територията на целия съюз.
Фактът че Louis Vuitton нямат физически магазини в страни, като Българиа, Латвия, Словакия и тн., е свързано с найната маркетингова и пазарна политика, и не означава, че потребителите в тези държави не са запознати с марката.
Фактът че компанията е провеждала различни рекламни кампании по интернет и в различни социални мрежи, както и участието и на различни изложения, означава, че потребителите на територията на целия Съюз са запознати с нейните продукти.
В допълнение компанията е предоставила доказателства и за задържани фалшиви стоки в част от посочените държави, което е допълнително доказателство, че марката на компанията е била разподнаваема от потребителите на тези територии.
