Подробният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи максималпо пълно се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст. Подробният преразказ пресъздава всички сюжетни и повечето извънсюжетни елементи от изходния текст с всички основни връзки между тях, като спазва последователността на представянето им в първоизточника. В подробния преразказ се обхваща цялата сюжетна верига на първоизточника с всички нейни звена. Трябва да бъдат пресъздадени и съществено количество от извънсюжетните елементи в първоизточника – например всички описания, разсъждения, пасажи със съобщителен, подбудителен и пр. характер, които поясняват действията в разказния свят, разкриват причините за осъществяването им, коментират мотиви на техните вършители, описват психологически, физически, социални и други връзки между действащи лица, представят важни обстоятелства от контекста на действията и др. Нормално е пропускането на незначителни детайли — все пак се преразказва текст, който в момента на преразказването не е на разположение на ученика.
Повествованието в подробния преразказ се разгръща в третолична (той) форма, т. е. разказният свят се представя от позицията на повествовател. Това положение се спазва независимо от начина, по който е изградено повествованието в първоизточника.
Целият текст на подробния преразказ трябва да е издържан в единно разказно време. Най-често се преразказва в преизказни (-л) форми, чрез които преразказващият подчертава, че не е свидетел на представяните събития, а е научил за тях от друг източник. Подходящи за подробно преразказване са и изявителните сегашни форми.
В подробния преразказ пряката реч от първоизточника се предава по косвен начин; реплики без съществено значение за сюжетното развитие могат да се пропускат. Съдържанието на репликите от оригинала може да бъде пресъздадено относително подробно или съвсем пестеливо — в зависимост от това, доколко самите реплики са важни за разказваната поредица от действия. Възможно е отделни кратки реплики направо да се пренебрегнат. Възможно е също съдържанието на отделни пасажи с пряка реч да се пресъздаде не в косвен облик, а чрез „прехвърляне“ в самото повествование.
Специфичните особености на писмения подробен преразказ можем да обобщим по следния начин:
• В подробния писмен преразказ се пресъздава цялата сюжетна верига на първоизточника с всички нейни звена.
• На възпроизвеждане подлежат и значително количество извънсюжетни елементи, които обаче (или някои от тях) може да са представени и относително пестеливо.
• Подробният преразказ достоверно пресъздава съдържателния план на първоизточника. Не бива да се пропускат смислови компоненти от оригиналния текст, както и да се добавят измислени сюжетни или извънсюжетни елементи.
• В подробния преразказ съдържанието на изходния текст се възпроизвежда цялостно – целта на подробното преразказване не бива да се подменя с детайлно представяне на избрани фрагменти от първоизточника (това би превърнало продукта на преразказването в подборен преразказ).
• Езиковата повърхнина на подробния преразказ може да бъде изградена и с относително много, и с относително малко словесни средства. Решаващото условие е не с какво количество езикови средства се препредава съдържанието на първоизточника, а какво количество от това съдържание се представя в преразказа.
По-общите преразказни характеристики на писмения подробен преразказ можем да обобщим по следния начин:
Съдържанието на наративния първоизточник се възпроизвежда със свои думи. Допустимо е буквалното възпроизвеждане само на единични изрази от първоизточника.
Повествованието се води от името на неутрален разказвач.
Обичайно е речта на повествователя в подробния преразказ да е в преизказно наклонение, но изявителните форми на сегашното време, а при аудио-визуален първоизточник и на миналото свършено време, също са уместни. Както при всеки преразказ, веднъж избраното основно разказно време/наклонение трябва да остане единно за цялостния текст.
В подробния преразказ пряката реч от първоизточника се възпроизвежда като косвена.
Информацията в подробния преразказ се поднася така, сякаш е предназначена за адресат, на когото първоизточникът е неизвестен.
Включване на коментари и пасажи (с преки оценки, мнения, разсъждения и пр.) от името на преразказващия не се допуска.
Можем да обобщим следното: основно жанрово изискване към подробния преразказ е цялостното съдържание на първоизточника да е възпроизведено ясно, непротиворечиво и пълно; смисловото възпроизвеждане да е осъществено със свои думи и да е издържано в единно основно разказно време/наклонение; информацията да е предназначена за неосведомен потребител.
Използвана литература:
1. Маргарита Георгиева, Елка Добрева. Писмените ученически текстове. Първа част. София, 2003, изд. Кръгозор
Подбор и селекция: http://www.kursoviraboti.com
