Историческият парк, който създава новата история на България
Историческият парк край село Неофит Рилски, до Варна, е най-големият в света подобен обект-атракцион. Канени сме на събитието „Вечер на туризма“.
Посещаваме мястото за първи път и споделяме впечатленията си от преживяното и замисъла на проекта.
Той е не само сразяващ с мащабите и размаха и не просто туристически атракцион. Той е проект с благородна мисия.
Достъпът е лесен и бърз
Предвидливо са поставени указателни табели на всяка пресечка. Наближавайки по главния път, пред нас изниква оазис – смесица от грижливо поддържан ландшафт и изпъната по конец автентична архитектура.
На входа ни посреща приветлив персонал, който знае защо е там и очевидно прави това, което прави, от сърце. Веднага ни канят и ориентират какво предстои.
Разделени сме на малки, компактни групи, като всяка е водена от екскурзовод.
Когато посетите Историческия парк, задължително се възползвайте от професионализма на екскурзоводите, защото те ще „облекат“ всичко, което виждате, със значение.
Атмосферата е завладяваща
Моментално се пренасяме в удивителния бит на древните. По пътя ни се сменят епохи, стилове, настроения – от каменна секира постепенно се озоваваме до ритуален нож за жертвоприношения.
Начинът на живот и жилищата на предците ни са възстановени по възможно най-оригиналния начин, с помощта на огромен екип от доказани професионалисти по история и археология.
Мащабите и дързостта на проекта спират дъха
Трудно обикновеният човек може да си представи колко тона мрамор, камък, дървен материал, организация, труд и енергия са вложени в тази идея.
Идея, която се превръща от квантова реалност – в материя, с идеалната цел да учи и припомня поколения наред и да бъде еталон за това как трябва да се случват устойчиво нещата в България и в синхрон с проверена във времето ценностна система.
Настъпва време да осъзнаем, че запознавайки се и вслушвайки се в историята си, учим за себе си, за нашите гени и програми. В продължение на хилядолетия милиони хора са допуснали милиони грешки и „бдят“ като стражи за нашето добруване, ако само сме готови да се вслушаме.
Историческият парк пише новата история!
Тук се случват само сакрални неща. Паркът е най-доброто място, на което можем да се запознаем с 1000 години история наведнъж. Влизаме от първо лице във всяка епоха.
Редуват се обществени системи – от матриархат – до патриархат, извършват се жертвоприношения, бият се царе, присъстват богове.
Влизаме в Храма на Кибела, пресъздаден с 200 тона мрамор, а после стигаме до прабългарско селище с юрти, с развети конски опашки и стени, „боядисани“ с конска кръв.
Драматизмът и първичността на тези времена завладяват всички сетива.
За това помагат и историческите възстановки на ритуали и събития. В парка ще видите златни съкровища, дървени и метални фигури на Спартак, Лада, Перун, Хан Аспарух и др.
Освен туристически обиколки, обектът предлага и провеждането на различни събития – в специално създадени за целта зали, с историческия дух на мястото.
Непременно се разходете с дървена лодка, а после поседнете в кафенето до езерото. Ще ви нагостят с ръчно приготвени баници и сладкиши по стари оригинални рецепти. Опитайте сока от роза и лимонадата от лавандула.
Какво предстои?
По проекта ще се работи още и още. През лятото на 2021-ва година се очаква завършването на сектора с Второто българско царство, конна база на площ от 50 дка, както и построяване на странноприемница.
И още – в село Неофит Рилски ще бъдат изградени над 50 вида средновековни жилищни къщи.
Още за следващите етапи вижте в сайта на Парка.
Защо да посетите Историческия парк?
Той е пример за резултата, когато благородството е двигател на действията; когато куражът, силата и вярата се увенчаят с успех; когато историята създава бъдещето; когато добрите намерения са зародишът на дългоочакваната промяна.
Всичко това се осъществява, благодарение на огромен и сплотен екип – група отдадени съмишленици, които споделят една и съща вяра, изповядват единна философия и ценностна система.
Както домът е свещено пространство и оставяме оръжията си отвън, преди да влезем, така и на това място оставяме на прага предубежденията си за това кои сме били до този момент и се отваряме не само за старото, но и за новото.
За история, на която не сме били свидетели, можем да спорим безкрайно. А каква история пишем ние днес?
