РАЗГОВОРЪТ ЗА КИЛОГРАМИТЕ МЕЖДУ ЛЕКАР И ПАЦИЕНТ Е ДЕЛИКАТНА ТЕМА
Разговорът по отношение
на килограмите е деликатна тема, когато се касае за консултация между лекар и
пациент. По-голямата част от пациентите с наднормено тегло биват посрещани още
на прага на лекарския кабинет с думите:
“Трябва да отслабнете!”
“О, ти си директно за операция!”
“Заради килограмите сте в това състояние!”
“Вижте се, с тези килограми как искате да сте?!”
“Не ми харесвате хич с тези килограми!”
Пациентите, чувайки това за себе си от позицията на авторитета на лекаря,
остават с чувство за неразбиране, обида и заклеймяване от медицинската
професия, което поражда у тях трайно впечатление, че единственото, което виждат
у тях е размерът, формата на тялото и килограмите им.
Ако погледнем в
обществото и се огледаме добре, ние виждаме как хората с наднормено тегло биват
повод за осмиване, подигравки, физическо и психологическо неглижиране, което
води до дискриминация. Често на тях се гледа като на ниско интелигентни, лакоми
и мързеливи, което не винаги кореспондира с обективната действителност.
Според американско
проучване, проведено от екипа на професор Кимбърли Гудзун от медицинския
университет “Джонс Хопкинс” в гр. Балтимор, е установено, че
общопрактикуващите лекари се отнасят значително по-добре към слабите пациенти,
отколкото към тези с тегло над нормата.
Учените, участвали в
изследването, са установили, че личните лекари не се отнасят по-малко
професионално към пациентите с наднормено тегло, когато става дума за
диагнозата и лечението им. Но начинът на общуване с тях се откроява значително
от този с по-слабите пациенти.
Проучването сочи, че
при отсъствие на емпатия между лекуващ лекар и пациент намалява ефективността
на медицинските съвети. Според д-р Гудзун, когато лекарите изразят повече
съчувствие, пациентите по-стриктно спазват лекарските препоръки за здравословна
корекция в начина им на живот.
Когато лекарят подходи
с емпатично общуване и успее да предразположи пациента, тогава се получава
здрава и успешна връзка между лекар и пациент, а това води до по-силна лична
ангажираност от страна на пациента към лечението.
От психологическа
гледна точка, най-подходящият начин за изграждане на емпатично общуване между
лекар и пациент, е да се помогне на другия да се почувства разбран и приет.
Емпатичното отношението на лекаря е форма на израз на загриженост и хуманност
към пациента. Ето защо, повдигането на въпроса за килограмите изисква адекватна
и деликатна преценка – кога, как и какво да се каже на пациент с наднормено
тегло.
Ключов момент в темата
за килограмите, е когато пациентът е споделил за своите здравословни
неразположения – това могат да бъдат симптоми на задух, болки в стави, диабет и
други социалнозначими заболявания. Когато пациентът е споделил своите симптоми
и оплаквания, именно тогава е точният момент, в който да му бъде насочено
вниманието към промяна в режима на хранене и редуциране на теглото.
В повечето случаи
подходът на медиците не е правилен, тъй като зад наднорменото тегло на пациент
често се крие хранително или тревожно-депресивно разстройствo. Голяма част от
засегнатите са опитвали различни видове диети и програми, но не са постигнали
успех, не защото не го желаят, а защото някъде, някога, дълбоко вътре в тях е
имало или има нерешен емоционален конфликт, или травмиращо събитие, което ги
връща назад в лабиринта на собственият им омагьосан кръг. Често този тип
пациенти са жертви на йо-йо ефекта при диетите, което пряко се отразява, както
на биохимичните процеси в организма, така и на психичното здраве и благополучие.
Когато лекарят подходи
с емпатия и положително отношение към пациента, и се възползва от постигнатата
доверителна връзка лекар-пациент, то би могъл да направи стъпка към
консултиране на пациента за редуциране на телесното тегло и промяна в
хранителните и двигателни навици.
Например:
На пациента да му бъде
споделено под формата на въпрос:
“Знаете ли, че
наднорменото тегло е една от причините за повишеното кръвно налягане при
вас?”
Този подход е по-приемлив за пациента, тъй като свързва пряко теглото с конкретен
здравен проблем. По този начин човек осъзнава, че за да подобри здравните си
показатели, е необходимо да постъпи с лична ангажираност и съдействие към
терапията.
Важно е да се има
предвид, че начинът на повдигане на въпроса определя доколко успешен ще бъде
човек в отслабването. Каквото чуе пациентът, това и ще изпълни! Ако
информацията му бъде сведена в разбираем за него стил, с нужното уважение и
емпатия, то шансът в успешното лечение нараства многократно. Пациентът е приел
съвета, почувствал е разбиране от страна на лекаря и това го мотивира да се
справи със здравословния си проблем.
Автор: Стоян Петров, психолог
Twitter
Facebook
Google+
