Интересна статия в National Geographic, хвърля светлина, защо слоновете почти не боледуват от ракови заболявания.
Около 30 трилиона клетки в нашето тяло ни правят, това което сме. Заедно с многото микроби живеещи в организма ни, този клетъчен “оркестър” поддържа тялото, от мозъка и червата до мускулите и кожата. С напредването на възрастта клетките се делят, за да могат новите да заменят старите. Но с този “оборот” на клетки в организма генетичните грешки са
почти неизбежни. И тези грешки, често могат да доведат до рак.
За слоновете
Статистически погледнато, по-големите животни, които имат повече клетки, трябва да имат и повече случаи на ракови заболявания. По тази причина слоновете със стотици пъти повече клетки от по-малките бозайници би трябвало да страдат от тази болест в много по-високи нива. Но това не е така.
Сега едно проучване в списанието Cell Reports предполага защо като ключът за тази тайна може да е в един ген „зомби“.
Загадка с огромни размери
През 2015 г. екип от учени публикуват статия, описваща критично откритие зад това несъответствие на размера на организма и честотата на рака. В нещо известно сега като “Парадокс на Пето” е било открито, че някои същества имат допълнителни копия на тумор-потискащия ген, наречен P53. Хората имат едно копие, а слоновете 20.
P53 е ген, който може да разпознае увреждане в молекулата на ДНК и след това да поправи част от тях. Клетките с незначителни проблеми, например могат да бъдат поправени, но ако имат твърде много щети, то тогава риска от възникването на рак е много голям, така че P53 “заповядва” тези клетки да бъдат премахнати.
Докато при повечето животни явно се избира за “ремонта на гените”, то при слоновите клетки по-често се поемат по последния път, а именно за отстрааняването им.
Техните клетки просто умират, ако им се нанесе увреждане на ДНК.
Тихия убиец
Учените са започнали да търсят и други генетични разлики при слоновете в сравнение с дребните бозайници, и по-специално гени с допълнителни копия. Има обаче един, който се откроява- инхибиторният фактор на левкемия или LIF, който е известен и с ролята си за повишаване на плодовитостта.
Плодовитостта изглежда далеч от превенцията на рака, но се смята, че LIF6 може да изпълнява и друга функция, а именно да убива увредени клетки.
Повечето бозайници от малката земеровка до масивния кит имат само по едно копие на гена LIF. Но слоновете и техните близки роднини имат много. Например слоновете имат от 7 до 11, според различни учени.
Изглежда, че един от тях има важната функция- LIF6. И досега той е бил открит само при слоновете.
LIF6 се появява в гените на слоновете преди около 59 милиона години, предполагат авторите на изследването. И първоначално вероятно са били безполезени. Но тъй като предците на слоновете са се развивали еволюционно, генът също се е променял. В крайна сметка той е бил събуден отново като работещ ген. Това събуждане явно е помогнало на слоновете да достигнат толкова големи размери, незасегнати от раковите заболявания.
Ако P53 е генът “лекар“, отговарящ за генетичното здраве на ДНК, то LIF6 отговаря за изпълнението на заповедите му за елиминиране на увредените клетки.
Учените са демонстрирали активността на гена LIF6, причинявайки увреждане на ДНК на африканските слонови клетки в лабораторни условия. Това увреждане като че ли е задействало P53 гена да включи гена LIF6, който след това да убие увредените клетки. Ако се попречи на LIF6 да функционира, обаче тази специфична за слоновете чувствителност към клетъчни увреждания изглежда изчезва.
Мрежи за спиране на рака
Тази ген- “зомби” не е единственият, който държи рака под контрол. LIF6 играе малка роля в по-широк процес.Счита се, че е почти сигурно да има и други подобни открития.
Екипът е публикувал и едно такова откритие по-рано тази година, фокусирано върху друг набор от гени, които помагат за възстановяването на увредената слонова ДНК, вместо да се убиват увредени клетки.
Крайната надежда е, че изучаването на защитата от рак при животните може да помогне за разработването на нови лечения на рака за хората.
Погледнато от друга гледна точка, този процес при слоновете е отнел 59 милиона години еволюция, за да може LIF6 да си върши качествено работата. През тези 59 милиона години, природата, се е опитвала да намери най-доброто решение за избягване на рака.
Източник на информация:
1.https://www.nationalgeographic.com/science/2018/08/news-cancer-elephants-genes-dna-new-research/?awc=19533_1604046401_d9d1add683a9e6eca0136644c1c54bc2
