Най-сериозното изпитание пред китайската лунна мисия тепърва предстои

1
168
Добави коментар
redbul80
redbul80

Снимка от повърхността на Луната, заснета днес от китайската автоматична междупланетна станция „Чанг’e 5“. Photo credit : CNSA 

2 декември 2020 г. 21:20 ч.

Светослав Александров. Макар че изстрелването и кацането на Луната бяха сериозни постижения за китайската мисия „Чанг’e 5“, най-тежкото изпитание все още не е дошло. Предстои изпълнението на процедура, която е осъществена за последен път на 14 декември 1972 година – по време на пилотираната експедиция „Аполо 17“ с астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит. Това е отлитането от лунната повърхност и скачването в окололунна орбита. 

„Чанг’e 5“ не е първата двупосочна мисия от Земята до повърхността на Луната и обратно. В периода между 1969 и 1972 г. общо шест експедиции „Аполо“ извършват кацания на естествения ни спътник – всичките пилотирани. Между 1970 и 1976 г. СССР изстрелва три възвръщаеми лунни мисии, които, макар и да са безпилотни, кацат на Луната, взимат проби и доставят пробите на Земята. 

Мисията „Луна 16“ на СССР. Photo credit : USSR

Съветските лунни мисии са се отличавали от американските по един съществен показател. Всеки спускаем апарат от възвръщаемите сонди на серията „Луна“ се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхност и възвръщаема капсула с контейнер за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на пряк курс обратно към Земята. 

Американските кораби „Аполо“ са работили на друг принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и приключили мисията си, те не са се отправили директно към Земята след връщането им в модула „Ийгъл“. Вместо това горната му степен е излетяла от лунната повърхност и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният момент от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило далече от Земята, с минимален контрол от наземното ръководство и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали успешно. През следващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти.

На тази снимка, заснета през юли 1969 г. от астронавта Майкъл Колинс на борда на командния модул „Колумбия“, се вижда приближаващата към него горна степен с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Степента се скачила с кораба-майка, след което обратното пътешествие към Земята започнало. Photo credit : NASA

Утре, на 3 декември, космическата мисия на Китай „Чанг’e 5“ трябва да направи това, което американските астронавти са постигнали в края на 60-те и началото на 70-те години, но за разлика от тогавашните мисии, процедурата ще се свърши в безпилотен режим. Може да кажем, че китайската мисия представлява безпилотно повторение на профила на „Аполо“, а не на този на съветските роботизирани експедиции „Луна“. Очакванията са утре възвръщаемата степен да излети и бързо да се ускори до окололунна орбита с първични параметри 15 на 180 километра. Впоследствие степента сама ще коригира орбиталните си параметри, за да се изравни и скачи с чакащия я горе орбитален отсек. Едва тогава събраните скали и проби ще бъдат прехвърлени в спускаемата капсула и обратното пътешествие към Земята може да започне.

Същото е като „Аполо“, но без участието на пилот. Бордовите компютри трябва да изпълнят операцията безупречно. 

Схемата наистина е по-сложна в сравнение с директно отправящите се към Земята възвръщаеми модули на съветските мисии, но разликата ще е осезаема. Навремето СССР са успели да доставят на Земята само няколкостотин грама от лунния грунд. Благодарение на скачването в лунна орбита американците сполучили да изпратят хора на Луната. Настоящата мисия на Китай е роботизирана, но окололунното скачване позволява събиране на много по-голямо количество скали и реголит, отколкото е било възможно по времето на съветските експедиции. Очакванията са на Земята да пристигнат до 2 килограма проби! 

Освен това „Чанг’e 5“ представлява безпилотна тренировка за отработване на технологии, които някой ден ще се използват и за пилотирани лунни експедиции на Китай. 

Според предварителните планове китайски крак трябва да стъпи на Луната през 2029 или 2030 година. 

https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/