Илюстрация: отлитащата степен на „Чанг’e 5“ се скачва с орбиталния отсек на мисията. Photo credit : CNSA/CLEP
6 декември 2020 г. 00:05 ч.
Светослав Александров. Забележителен успех за космонавтиката на Китай! Вечерта на 5-ти декември отлитащата степен на „Чанг’e 5“ извърши скачване в окололунна орбита с орбиталния отсек на мисията. Това бе първото скачване между два кораба около Луната след приключването на пилотираната експедиция на САЩ „Аполо 17“ с астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит през декември 1972 година!
Новината бе съобщена преди броени минути от китайските медии, но без допълнителни подробности.
Напомням на читателите, че възвръщаемата мисия кацна на Луната на 1-ви декември. През следващите два дни „Чанг’e 5“ събра проби от повърхността и от вътрешността на лунния грунд на дълбочина до два метра. Пробите бяха натоварени на контейнера, разположен на отлитащата степен, след което на 3-ти декември степента бе изстреляна в окололунна орбита.
„Чанг’e 5“ не е първата двупосочна мисия от Земята до повърхността на Луната и обратно. В периода между 1969 и 1972 г. общо шест експедиции „Аполо“ извършват кацания на естествения ни спътник – всичките пилотирани. Между 1970 и 1976 г. СССР изстрелва три възвръщаеми лунни мисии, които, макар и да са безпилотни, кацат на Луната, взимат проби и ги доставят на Земята.
Мисията „Луна 16“ на СССР. Photo credit : USSR
Съветските лунни мисии са се отличавали от американските по един съществен показател. Всеки спускаем апарат от възвръщаемите сонди на серията „Луна“ се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхност и възвръщаема капсула с контейнер за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на пряк курс обратно към Земята.
Американските кораби „Аполо“ са работили на друг принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и приключили мисията си, те не са се отправили директно към Земята след връщането им в модула „Ийгъл“. Вместо това горната му степен е излетяла от лунната повърхност и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният момент от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило далече от Земята, с минимален контрол от наземното ръководство и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали успешно. През следващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти.
На тази снимка, заснета през юли 1969 г. от астронавта Майкъл Колинс на борда на командния модул „Колумбия“, се вижда приближаващата към него горна степен с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Степента се скачила с кораба-майка, след което обратното пътешествие към Земята започнало. Photo credit : NASA
На 3-ти декември космическата мисия на Китай „Чанг’e 5“ започна изпълнението на това, което американските астронавти са постигнали в края на 60-те и началото на 70-те години, но за разлика от тогавашните мисии, сегашната процедура беше извършвана в безпилотен режим. Може да кажем, че китайската мисия представлява безпилотно повторение на профила на „Аполо“, а не на този на съветските роботизирани експедиции „Луна“. Както беше планирано, на 3-ти декември възвръщаемата степен безпроблемно излетя и бързо се ускори до окололунна орбита с първични параметри 15 на 180 километра. През следващите два дни степента сама коригира орбиталните си параметри, за да се може тази вечер да се изравни и скачи с чакащия я горе орбитален отсек. Сега вече събраните скали и проби могат да бъдат прехвърлени в спускаемата капсула и обратното пътешествие към Земята ще започне.
Схемата е по-сложна в сравнение с директно отправящите се към Земята възвръщаеми модули на съветските мисии, но разликата е осезаема. Навремето СССР са успели да доставят на Земята само няколкостотин грама от лунния грунд. Благодарение на скачването в лунна орбита американците сполучили да изпратят хора на Луната. Настоящата мисия на Китай е роботизирана, но окололунното скачване позволява събиране на много по-голямо количество скали и реголит, отколкото е било възможно по времето на съветските експедиции. Очакванията са на Земята да пристигнат до 2 килограма проби!
Освен това „Чанг’e 5“ представлява безпилотна тренировка за отработване на технологии, които някой ден ще се използват и за пилотирани лунни експедиции на Китай.
Според предварителните планове китайски крак трябва да стъпи на Луната през 2029 или 2030 година.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
