Нека започнем от там – Ливърпул не е клуб за всеки. През годините Мърсисайдци са се доказали като отбор, който не е за хора със слаби сърца. Не е за фенове на настоящия силен на деня тим. Не е за тези, които искат да видят победа на всяка цена. Цената в клуб Ливърпул е емоцията и красотата на футбола. Но какво се случи в мача с Манчестър Сити, в който Червените изгубиха титлата, но спечелиха любовта на феновете?
Ливърпул всява страх
Манчестър Сити дойде на Анфийлд като първенец в класирането на Висшата лига на Англия. Отборът беше спечелил доста мачове подред, не допускаше голове и лека-полека през сезона заяви амбициите си за короната в шампионата. Гражданите на Пеп Гуардиола обаче изглеждаха като втория отбор на Ливърпул, излязал да направи спаринг мач срещу своите батковци. Този страх от момчетата на Юрген Клоп се поддържа вече няколко години и днес той беше доказан и от най-силния, вероятно, в момента отбор в Англия.
Тимовете излизат срещу Джордан Хендерсън и компания с една едиствена цел – да се бранят. Тоталната доминация на Ливърпул във всяка зона на терена е причината толкова много хора да харесат този отбор в последните години. И толкова много да го разлюбят. Защото да играеш срещу отбор, чиято единствена цел е да „паркира автобуса“ и да не излезе от наказателното си поле, в днешно време е доста трудно. Да, това не е футболът, който феновете искат да гледат. Всички погледи са вперени в страшилището Ливърпул и как отбора не е на себе си. Но всъщност доминацията е тотална, неподправена и лично за мен – непозната до сега.
Проблеми в атаката
Атакуващият и резултатен футбол е в кръвта на Ливърпул. През сезон 2013/2014, когато се случи прословутото подхлъзване на легендата Стивън Джерард в мача срещу Челси, отбора отбеляза 101 гола в 38 мача. Голмайстори на Премиършип бяха Луис Суарез с 31 и Даниел Стъридж с 21 гола на сметката си. И пак, титлата се изплъзна на Мърсисайдци. В същия сезон обаче бяха допуснати 50 гола в мрежата – около 1,5 попадения средно на мач. Тогава малко хора обръщаха внимание на това при атомното нападение на тима.
До преди няколко месеца ситуацията беше много подобна. Салах, Мане и Фирмино не спираха да бележат в последните сезони и се надпреварваха кой ще вземе голмайсторския приз. Тази година Мо изглежда като бледа сянка на себе си, Боби почти не се чува от коментаторите на мачовете, а Садио отново е труден за преборване, бърз и силен, но неефективен.
На предна линия излезе новото попълнение в атомното нападение – Диого Жота. Бившият футболист на Уувърхямптън се вписа перфектно като липсващото звено в леко поразпознатата нападателна тройка от останалите отбори и започна да запълва празнините в атака. Предстоеше завръщане на Шакири, Чембърлейн, а на пейката беше и вечния жокер – Ориги.
Жота обаче се контузи. Триото напред е изморено след стотиците мачове в последните години. И въпреки това – всички отбори се съобразяват, плашат и играят с идеята да не допуснат гол. Е, това не е играта на Ливърпул.
Защитата печели титли
Факт. „Купете защитник зимната пауза“. „Трябва ни централен“. Да, ама не. Имаме трима много добри централни защитници. Всъщност единия е най-добрия в света в момента. Отбор с трима централни защитници не се нуждае от нови попълнения. Представете си Фабио Канаваро. Казвате му – „Фабио, ти си най-добрия, носител на Златната топка. Ела при нас, но като се възстанови Гомес, ще трябва да чакаш своя ред“. Кой защитник ще дойде при тези условия? Кой звезден играч би се присъединил към отбора, ако знае, че ще е резерва за необозрим период след завръщането на титулярите?
Хендо и Фабиньо. Перфектното решение за заместници от настоящия отбор. Всичко се подрежда, те се справят страхотно. Забележките в представянето в последните мачове се броят на пръсти. Двамата обаче липсват, липсват неимоверно много в центъра на терена.
И както защитата печели титлите на отборите, всичко се обръща срещу тима на Ливърпул. Отборите отвръщат с паркирани автобуси, които се явяват трудни за пробиване. В същото време една-две контраатаки са достатъчни и мачовете са загубени.
Е, това се случи и в най-важния мач за сезона, срещу Манчестър Сити. Тук Ливърпул сдаде титлата. И то не с лоша игра. Един защитен вал се обиграва с години. Червените нямат 2 мача подред с една и съща защита. Загубени са най-добрите трима в центъра, лидерите. И Сити на Гуардиола използва своя шанс.
Падането на Стърлинг беше като за учебник по изпросване на дузпи. ВАР също имаше доста интересна интерпретация. Игра с ръка, която не беше в наказателното поле, не можеше да бъде отсъдена като фал според формулировката на правилника.
Два бързи гола при контраатаки приключиха мача. Надали има боксьор, който да успее да се върне след такъв нокдаун.
Алисон Бекер
Жертва на агресивната пресираща тактика. Отборите просто не достигат до вратата на Ливърпул. Вратарите на отбора влязоха във фолклора със скуката си. Две грешки на Алисон днес костваха два гола в неговата врата. Но той се завърна след кратко отсъствие, а и липсата на игрова практика в хода на мачовете изиграва лоша шега на най-добрия вратар в света.
В заключение
Ливърпул е силен. Не по-малко отколкото беше в предишните 2 сезона, когато натрупа общо 200 точки в Премиършип. Напротив – отбора е балансиран, новите попълнения го правят още по-силен, а и има няколко деца от школата, които пробиват.
Отборът надали има слабо звено. Отбор от титуляри обаче са в лазарета. Няма възможност за избистряне на основен състав, всеки мач титулярите се решават часове преди началото. И въпреки това Манчестър Сити идва на Анфийлд с единствената цела да не допусне гол и да се възползва от открилите се възможности.
Да, Ливърпул сдаде титлата. Но отборът е повече от силен. Не може да се купува на килограм от звезди – Реал Мадрид е пример за това. Ливърпул има всичко нужно, а дори и с този ужасяващо слаб сезон за наложените стандарти, всички ги е страх. Интересно е какво ще се случи след завръщането на Ван Дайк, Жота, Гомес, Кейта, Матип. Особено след заздравяването на защитата и преместването на Хендерсън и Фабиньо обратно напред.
Категория: Футболни анализи
Тагове:
Висша лига, Ливърпул, Манчестър Сити
