Към луната вървяла, сама се прегърнала мечтателка луда, разума хвърлила, загубена в чувствата, суетата загърбила …или просто в любов се превърнала… Наивна, усмихната, сълзите посрещнала и болка повикала, и радост изпитала… Крещяща лудетина, дете безразсъдно, всичко обичащо, дали й е трудно? Нищо не знаеща, всичко направила, прошка дала, обида забравила, Рана нанесла, следа дали е оставила и все на любов като жена се надявала И любов я намерила, и любов тя дарявала, все така скитала, все друми минавала. Какво е намерила таз лудетина дива в безкрая на хаоса била и щастлива…
