Морето спи дълбоко, нямо
една вълна по него не играй.
Въздишки от дихание солено
изпълват въздуха и водния безкрай.
Рибарски лодки се люлеят плавно,
заслушани във шепота на нощен бриз.
Потриват се във пясъка гальовно
във ритъма на морския каприз.
Усмихната, луната сипе сребърни лъчи
в пътека от блестящо огледало.
Във нея впили зор са омагьосани очи,
поглъщат топлината на любимо тяло.
Две влюбени сърца туптят в едно,
потапят се в морето от мечтание.
Нощта завива ги във плюшено лоно,
стаен копнеж и сбъднато желание.
