Какви са разликите между бъзак, черен бъз, червен бъз и за какво помагат?
Бъзът е толкова популярна билка, но много често рецептите не уточняват кой от различните видове е най-подходящ за конкретния случай. Към объркването се прибавят допълнително и народните имена свирчовина, бъзак и др. Видовете бъз и тяхното приложение разясняват от БАН след запитване на Тихомир Трайков – градинар и веган.
”Здравница” публикува експертното мнение.
Видове бъз:
Тревист бъз, Дървовиден бъз, Червен бъз.
Бъзак (тревист бъз):
Описание и разпознаване:
Многогодишно тревисто растение с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено, 1-2 m високо, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести с 5-13 продълговати до продълговато ланцетни заострени и напилени литсчета.
Цветовете с бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сферичен, 5-6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, сочен с 3 костилки, дълги до 3 mm. Цъфти през месеците май-август.
Местообитание:
По изоставени места като бурен край селища, пътища, жп линии, край реки и като плевел. Разпространение в България установен е в цялата страна.
Значение:
Бъзакът е лечебно, плевелно, хранително, багрилно, инсектицидно и медоносно растение. Употребяеми части за лечебни цели (дроги) са корените (Radix Ebuli) и плода (Fructus Ebuli).
Време и начин на бране:
Корени от бъзак – събират се през есента (октомври – ноември) след узряване на плодовете. Изкопават се с копач. Изтръскват се от пръстта и с нож се изрязват надземните части и дребните странични коренчета. Да се внимава да не се наранят корените, защото почерняват при сушене.
Плодове от бъзак- събират се през лятото (август-септември) при пълното узряване на плодовете, когато са придобили характерното тъмносиньо обагряне. Събирането се извършва като с нож или овощарска ножица се отрязват съплодията с част от общата дръжка до 1 cm. Поставят се рехаво в амбалаж не позволяващ запарването им.
Първична преработка:
Корен от бъзак – събраната билка се почиства от примеси, загнили и повредени от вредители корени, Измива се с течаща вода и се нарязва на късове дълги 8-10 cm. След отцеждането им по-дебелите корени се разцепват по дължина на две или четири части за по-бързо изсушаване. Сушат се в добре проветрени помещения, под навеси или на открито. Разстилат се на пласт с дебелина до 3-5 cm. Корените са изсушени, когато при огъването им в най-дебелата им част се чупят.
Плод от бъзак – събраните плодове се почистват от примеси и повредени плодове. Сушат се в много добре проветрени помещения, под навеси или на открито. След отделяне на по-голяма част от влагата, плодовете се оронват от съплодията и се досушават на слънце на тънък пласт от 2-4 cm или в сушилня при температура 60-70° C при много добра вентилация. Плодовете са изсушени, когато при разтриване между пръстите не багрят.
Лечебно действие и приложение:
Плодовете имат диуретично, антисептично, тонизиращо и слабително действие. Използват се само добре узрелите плодове, които не съдържат токсичния гликозид самбунигрин.
В народната медицина дрогата се използва като слабително, потогонно и диуретично средство.
Черен бъз (дървовиден бъз)
Черният бъз расте в храсталаци, гори и населени места, от 0 до 2300 метра надморска височина. Установен е в цялата страна.
Значение:
Черният бъз е техническо, багрилно, декоративно, лечебно, хранително, инсектицидно и медоносно растение.
Употребяеми части:
– Цвят от черен бъз – Flos Sambuci nigri.
– Плод от черен бъз – Fructus Sambuci nigri.
– Лист от черен бъз – Folium Sambuci nigri.
Време и начин на бране на билките:
Цвят от черен бъз – в края на пролетта и началото на лятото, когато започва цъфтежът. Да не се изчаква пълното разцъфтяване, защото венчето на голяма част от цветовете опадва при брането на съцветието. Брането се извършва в сухо време. Отрязват се целите съцветия с овощарска ножица.
Плод от черен бъз – в края на лятото и началото на есента (август-септември) при пълното узряване на плодовете, когато са черновиолетови отвън и тъмночервени отвътре. Ако плодовете се събират по-рано, много от тях са неузрели и занижават качеството на билката. Плодовете се събират, като се отрязват с нож или ножица заедно с общата дръжка. Набраните плодове се поставят в кошници или касети.
Лист от черен бъз – събират се през лятото (юни-юли), когато листата са напълно развити. Отрязва се целият лист с нож или ножица и от дръжка се откъсват съставните листчета.
Първична обработка на билките:
Цвят от черен бъз – суши се на слънце върху рамки или други постелки. Не трябва да се оставя през нощта на открито, защото от нощната влага и сутрешната роса дрогата потъмнява. По-добре се суши в сушилня при температура не повече от 45° C. Съцветията са добре изсушени, когато цветните дръжки в най-дебелите части при огъване се чупят, а цветовете при стриване се разпрашават.
Плод от черен бъз – плодовете се разстилат за сушене на тънък пласт върху чисти площадки или в проветриви помещения върху застлан под или на рамки. Плодовете са добре изсушени, когато при стриване между пръстите не багрят.
Лист от черен бъз – събраните листа се разстилат за сушене на сянка в проветриви помещения, върху рамки и други постелки или на застлан с хартия под. В началото на сушенето се разбъркват и обръщат. Листата са добре изсушени, когато при прегъване се чупят.
Съдържание на билката:
Цветовете съдържат флавоноловите гликозиди рутин, хиперозид и изокверцитрин, малко танини, слузни вещества, етерично масло и др.
Плодовете съдържат антоцианови гликозиди, производни на цианидина, органични киселини, смоли, захари, витамините В1, В2 и С, каротеноиди, пектини и минерални соли. В зелените плодове се съдържа цианогенният гликозид самбунигрин, който при узряването се разпада.
В листата са установени танини, флавоноиди и др.
Лечебно действие и приложение:
Основните действия на цветовете на черния бъз са потогонно, омекчително и диуретично. Използват се самостоятелно или в комбинация с други аналогично действащи билки под формата на запарка като средство за изпотяване при простудни заболявания (хрема, пресипнал глас, ангина, кашлица и др.).
Прилага се при отоци, дължащи се на бъбречни и сърдечни заболявания, като увеличава диурезата и намаляват относителното тегло на урината без странични явления. Външно се използва за плакнене устата и за гаргара при възпалителни заболявания на устата и гърлото.
Плодовете на черния бъз имат главно слабително действие и се прилагат под формата на запарка или приготвен мармалад като меко слабително средство при запек. Счита се, че това се дължи на смолистите вещества и пектините, които се съдържат в тях. Мармаладът се използва и като диуретично средство. Плодовете се използват и за боядисване на тъкани и багрене на течности – вина и безалкохолни напитки.
Листата се използват като отвара предимно външно за бани или лапи при ревматизъм, кожни обриви, хемороиди и подагра.
Червен бъз
Sambucus racemosa L. – чете се „самбукус рацемоза“. Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Описание и разпознаване:
Червеният бъз е листопаден храст или ниско дърво, висок 1,5-4 m. Стъблото силно разклонено. Клонките с червеникавокафява сърцевина, най-често дъговидно извити. Кората на старите клонки напукана, кафеникава, с елиптични брадавичести лещанки; на младите гладка, зелена.
Листата 10-25 cm дълги, нечифтоперести, с 3-7 листчета, с ръбеста, до 3 пъти по-къса от дължината на листа гола до разпръснато ресничеста дръжка; листчетата 4-12 cm дълги, 1,5-4 cm широки, яйцевидни, яйцевидно ланцетни или елиптични, в основата почти клиновидни, на върха най-често постепенно дълго заострени, остро назъбени, с насочени напред зъбци.
Съцветието 2,5-6 cm в диаметър, връхна, гъста, яйцевидна метлица. Цветовете с дръжки, развиват се едновременно с листата. Чашката с 2-6 mm дълги, обикновено езичести, тъпи, по-рядко триъгълни, заострени, с реснички, понякога и с жлезисти власинки зъбчета. Венчето 4-5 mm в диаметър, след цъфтежа извито назад, рано опадващо; делчетата елиптични или продъгловато яйцевидни, на върха тъпи до остри, понякога с няколко зъбчета, зеленикавожълти до сивобелезникави. Тичинките по-къси от венечните дялове; прашниците са жълти. Плодът е 4-5 mm дълъг, закръглен, червен. Семената тясно обратно яйцевидни, с една широко заоблена и две тесни, плоски стени. Цъфти май-август.
Местообитание:
Гористи и скалисти места в планините; между 900 и 2500 метра надморска височина.
Разпространение:
Установен е в следните флористични райони: Западна и Средна Стара планина, Знеполски район (Конявска планина), Витошки район (Витоша), Западни гранични планини (Осоговска планина), Рила, Западна Средна гора, Западни и Средни Родопи.
Значение:
Червеният бъз е хранително, декоративно, багрилно, лечебно, медоносно и маслодайно растение.
От къде да намерим продукти от бъзак и черен бъз?
Здравословни продукти от бъзак и черен бъз – като изсушен плод, сироп, сок, тинктура, капсули и др. можете да намерите в „Здравница“.
Можете да направите Вашата поръчка онлайн. „Здравница“ доставя своите продукти до всяка точка на България и Европа.
Продукти от черен бъз можете да закупите и на място в търговските обекти на „Здравница“:
Здравословен магазин „Здравница“
гр. София, ул. Неофит Рилски 23, тел.: 02 483 73 42
Логистичен център „Здравница“
гр. София, ул. Одрин 74, тел.: 02 483 72 91
