Аз знам, че ще пребродиш планините,
за да дадеш подслон на моята душа.
Ще прекосиш ревящи водопади, океани,
за да ме стоплиш, когато мръзна във нощта.
Аз знам, че когато тихо страдам,
ще ме прегърнеш и болката ще облекчиш.
Когато плача, ти до мен ще седнеш
сълзите ще изтриеш и ще ме развеселиш.
Аз знам, че когато се страхувам,
ръката ми ще хванеш, смелост ще дариш.
Когато съм отчаяна и неразбрана,
надеждата отново в мен ще озариш.
Аз знам, че като викна твойто име,
земята ще обърнеш и ще долетиш.
Аз знам, че съм щастлива, че те има,
в сърцето ми кат вечен пламък ще гориш.
