Кадър Aleksandr Medvedev, уикипедия
През 2015 година Турция свали руски изтребител в Сирия, а пилотът бе убит на земята.
Няколко месеца по-късно в Анкара бе убит руския посланик Андрей Карлов.
Тогава Путин и Ердоган се разбраха и не се стигна до ответен удар на Русия, но изглежда противопоставянето на двете сили в черноморския регион и близкия изток е неизбежно.
Турция е ядосана на Русия заради атаката на изтребителите й срещу протурски бойци в северозападна Сирия.
До този извод стигнало сирийското аналитичното издание South Front, цитирано от svpressa.ru.
В тази връзка турското външно министерство привикало руския посланик Алексей Йерхов, за да изрази своята загриженост и недоволство от военните действия на руските сили.
Вестник „Анадолу“, позовавайки се на дипломатически източник в турското външно министерство, дори съобщава за нападението над болницата от самолети, идентифицирани от опозицията срещу Асад като руски. Бомбите и ракетите, пише вестникът, изравнили със земята град Сармада в Идлиб – в района на граничния пункт Баб ал-Хава, който се намира на сирийско-турската граница срещу провинция Рейханли Хатай и района близо до Магистрала М-4.
Ако се вярва на официалните съобщения, страните, както обикновено в такива случаи, се договорят да следват споразуменията между Путин и Ердоган за деескалация. Но някои на Запад са сигурни, че инцидентът едва ли е приключен и е напълно възможно Русия и Турция да се изправят пред нова криза в отношенията. Предполага се, че когато турците декларират за „руски бомбардировки на болници“ – това вече е апел към американците или по-скоро сигнал към западния свят, че „бият нашите“.
Преди година Анкара дори свика Съвета за сигурност на ООН в деня след въздушния удар, в резултат на което 34 турски войници и офицери бяха убити в Идлиб. Тогава постоянният представител на Турция в ООН Феридун Синирлиоглу също обвини Москва.
Трябва да се кажат няколко думи за тази история, за да се покаже колко сложни са отношенията между Москва и Анкара в Сирия.
В съответствие със споразумението от Сочи, подписано между Турция и Русия на 17 септември 2018 г., армейските части на Асад, с подкрепата на руските изтребители, започнаха да се изтеглят от магистрала М-5, зад която имаше протурски бойци. Но вместо да останат на позициите си, подкрепените от Анкара войски започнаха да окупират така наречените „сиви зони”.
Според публикациите от арабските форуми, сирийските войски са се изтеглили буквално с принуда или под заплаха от трибунал. Няма съмнение, че за това Москва е настоявала силно пред Дамаск. Сред командирите на правителствената армия се заговори за предателство, тъй като сирийските земи бяха предадени без бой и после бяха върнати с големи загуби.
Освен това, така наречената опозиционна Сирийска национална армия (SSA), състояща се предимно от туркомани, използва момента и удари с „нож в гърба” хората на Асад близо до град Саракиб, чието голямо значение идва поради пресичането на два стратегически маршрута M- 5 (Север-Юг) и М-4 (Изток-Запад). Но това не е всичко. Турските военни веднага се притичват на помощ на SSA.
Както пише вестник Hurriyet (Свобода), „Турция, след като направи много критична стъпка на този етап, предприе операция за задържане на града, като постави контролни пунктове около Саракиб. В отговор армията на режима на Асад продължи напредването си по страничните пътища“, а след това започна да се бори за предградията. Но именно заради турските танкове атаките на сирийските войници се удавиха в кръв.
Тогава прокси войната между протурските бойци и проруските хора на Асад за първи път в съвременната история навлезе, макар и за кратко, в стадия на пряка конфронтация. Изтребители от руските ВКС нанесоха точни удари по нападателите. На следващия ден снимки на изгорелите турски бронетранспортьори и танкове обиколиха света. Какво е интересно: Анкара в продължение на пет часа, ако, разбира се, се вярва на Hurriyet, е молила да спрат бомбардировките, вероятно не е била съгласна да напусне града.
За да бъдат наречени истински нещата, дори проправителствен турски вестник всъщност признава предателството на Ердоган, обяснявайки го с изключителното значение на Саракиб. Изглежда Анкара се е ръководила от правилото „Когато не можеш, но наистина искаш, можеш“. Така че турците като цяло трябва да бъдат обидени на себе си. Впрочем сега контролът върху стратегическите магистрали М-5 и М-4 е отново в ръцете на Дамаск.
На какво се надяваше опитният Ердоган? Най-вероятно Анкара е разчитала, че Москва ще отстъпи. Но вместо преговарящи, Кремъл изпрати Су-24, пише турският експерт Седат Ергин. Според него, именно руските изтребители са променили хода на битката на 180 градуса. Всичко, което се е случило тогава, по аналогия с „дипломацията на канонерските лодки“, може да се нарече „дипломация на изтребителите“.
Беше толкова убедително, когато турският министър на отбраната Хулуси Акар заяви, че Анкара ще внимава да не допусне друг горещ конфликт с Москва. Дори руснаците, образно казано, да бомбардират всичко, което се движи, по-добре е турците да не отговарят. Междувременно броят на оръжията и броят на войниците, разположени от Турция в Идлиб, говори за нещо друго.
В Турция много популярна тема е „Ще се бием ли с Русия за Идлиб?“ Все повече местни експерти са склонни да мислят, че националните интереси на Турция не могат да бъдат защитени с дипломатически методи, но военното решение е изпълнено с големи загуби, включително икономически. Това, казват те, е същото като изгарянето на последното одеяло заради няколко бълхи.
Експертът Неджат Еслен напомня на турците, че НАТО няма да застане на страната на Анкара в Сирия. Вероятно дори е имало консултации, така че Турция ще трябва да се бие сама с втората по големина (руска) армия в света. Проблемът е различен: регионът е пренаситен с големи и малки центрове на сили. Има и американски и ирански войски, както и куп големи групировки – сунитски и шиитски. И всички те, преди всичко ЦРУ, имат свои професионални провокатори.
Неджат Еслен откровено пише, че не трябва да се подценява ролята на САЩ за подклаждане на конфликта между Турция и Русия.
„Въпреки че Русия, която контролира въздушното пространство в Идлиб, има значително предимство на бойното поле, тя е сама в политическата сфера“ – отбелязва експертът. И това дава на американците големи възможности за манипулиране както с разузнаването, така и с общественото мнение.
Ето защо и Москва, и Анкара се придържат към стратегията Brinkmanship, по-известна в Турция като „дипломация на скалите“. Според нея партиите в последния момент отстъпват от „червената линия“, макар да изглежда, че войната е неизбежна.
