снимка: Svilen1970, Уикипедия
На 1 март 1978 г. Георги Иванов e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.
На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ на борда, на който е и първият български космонавт Георги Иванов. Командир на полета е Николай Рукавишников.
Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно.Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Слуховете, че Рукавишников е припаднал по време на полета и корабът е приземен самостоятелно от Георги Иванов, не отговарят на истината. Самият Иванов категорично ги опровергава: „Искам наистина веднъж завинаги да се спре с тези спекулации. Успях да си изясня причините за това недоразумение едва когато имах възможност да гледам пълния запис от първата пресконференция след приземяването ни. На нея някой от журналистите попита Николай как сме тренирали за полета в Звездното градче. И той започна надълго и нашироко да обяснява една от най-сложните наши тренировки. Става дума за отиграване на една от всичките около 250-260 извънредни ситуации, които могат да възникнат по време на полета, за всяка от които трябваше да сме тренирани как точно да реагираме. Една от тях беше именно отказ на основния двигател, което и ни се случи. Друга ситуация беше „Командирът е загубил съзнание, действа само бордният инженер“ – в случая аз. Това също сме го тренирали многократно, а Николай взе да обяснява с най-големи подробности как е била проведена тази тренировка. И в един момент явно журналистите забравиха, че въпросът е за нашите тренировки и свързаха обясненията на Николай с полета. В резултат на което тръгнаха спекулации, че Николай е изгубил съзнание и че аз съм спасявал полета, което няма нищо общо с реалността. Никой не е губил съзнание по време на целия полет, и двамата с Николай действахме в пълен синхрон точно според инструкциите.“
Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.
Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.
