Казват, че очите са огледало на душата,
какво тогава са отраженията във водата?
Може би са спомени за отминали години,
за въжделения и преживявания незаменими.
В огледалната повърхност се разтапят капки дъжд,
като солени сълзи се търкалят по водната длъж.
Понякога от щастие или от радост съкровена,
друг път от мъка, и горчивина в сърце стаена.
Но когато слънчева усмивка водата озарява
тя мигновено се превръща във сияеща забрава.
Изчезват в нея болките, неволите, теглата,
потъвам в съзерцание и се въплъщавам във водата.
