В продължение на цели 55 години усмивката на Гагарин символизира порива на човек към звездите. Снимка : РКК Енергия
11 април 2021 г. 21:22 ч. – ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ.
Светослав Александров. На 12-ти април 2021 г. ще отбележим 60-тата годишнина от полета на Юрий Гагарин. Не е учудващо защо Гагарин е толкова важен за руснаците – както се изразява космическият експерт Тейлър Динермън, това е едно от малкото положителни неща, с които руските власти могат да се гордеят пред света. Отделни личности на Русия са оставили огромен отпечатък върху развитието на човечеството, като например дейците в областта на музиката и литературата, но в по-голяма част от случаите те са го направили без подкрепата на правителството или като опозиционери. За разлика от тях, изстрелванията на първия изкуствен спътник и на Гагарин са постижения на руската държава и на съветските власти. Споменът за Гагарин е една от най-важните причини защо Русия, независимо от своите икономически, политически и демографски проблеми, продължава да подкрепя като нация пилотираната космонавтика, пише Динермън.
За гражданите на България полетът на Гагарин е също важен, но за съжаление през годините митологичното е изместило рационалното. Името на Гагарин често пъти се среща в медиите заедно с това на Ванга, заедно с теориите за неговата смърт (някои от които са свързани с извънземните). Образът на Гагарин се е превърнал в икона. Не просто нямаш право да кажеш нищо критично, но някои общественици дори поощряват безкритичното, защото то допринася за задълбочаване за загадъчността.
Време е да променим това и да си зададем въпроса: Какво НАИСТИНА се случва по времето на историческия полет на 12 април 1961-ва? Какво знаем за Гагарин отвъд митовете и легендите?
В утрото на 12-ти април 1961 година в 5:30 часа местно време Юрий Гагарин и неговият дубльор Герман Титов стават от леглата. Двамата се отправят заедно към стартовата площадка, независимо че е предвидено само Гагарин да лети. Космическият кораб „Восток 1“, състоящ се от коничен служебен модул и сферичен спускаем модул, е разположен на върха на ракета „Р-7“. Позивната на мисията е „Кедър“. Самият кораб е напълно автоматизиран, като автоматизацията е внедрена заради опасенията на съветските специалисти, че космонавтите могат да загубят съзнание или дори да полудеят по време на експедицията.
Няма го онова обратно броене „десет, девет, осем, седем“ на висок глас, типично за американската космонавтика – то е въведено главно поради елемента на драматизъм. Зададени са няколко команди като „Ключ на старт“ и „Зажигание“, след което Гагарин казва „поехали“ и така започва първата мисия на човек в космоса.
В продължение на десетилетия съветската преса твърди упорито, че полетът е бил безпроблемен. Едва в края на 20-ти век, след разпадането на СССР и с достъпа на широката общественост до засекретените документи, става ясно, че са възникнали множество аномалии от старта на „Восток 1“ до самия край на експедицията.
На бял свят излиза и една дълбоко пазена тайна – партийните функционери на СССР са премълчали истината за кацането на Гагарин. Защо това се е наложило? През 1905 година е учредена Международната астронавтическа федерация FAI, която утвърждава правилата, съгласно които се признават постиженията в областите на авиацията и космонавтиката. Формулировката на FAI гласи: един космонавт трябва да излети заедно с космическия си кораб и да се върне на Земята без да го напуска. Нали ако даден пилот управлява самолет и той катапултира във въздуха, причината затова е някакъв проблем? Същото би следвало да е и при космическите мисии…
Но корабът „Восток“ е бил с проста конструкция. Той не е бил оборудван със спирачни ретроракети, които да се задействат преди съприкосновението с повърхността и да осигурят безопасно кацане на космонавтите. Ето защо всички летци на „Восток“ са катапултирали във въздуха. Този детайл от полета е бил умишлено скрит и съветските власти официално са подкрепили една лъжа. Подобен опит за укриване е бил направен и на 6-ти август 1961 година, когато бил проведен полетът на Герман Титов с втория съветски кораб „Восток 2“. Титов обаче заявил публично, че е катапултирал и е кацнал с парашут отделно от кораба си. Това поставило под съмнение дали и Гагарин не е направил същото.
Самият Гагарин признал за пръв път подробностите относно кацането си в личен разговор с британския пилот Ерик „Уинкъл“ Браун. „Аз го попитах за кацането и той се колебаеше дълго време“, споделя Браун. „Накрая призна, че е катапултирал“.
Разбира се, години по-късно FAI не анулира постижението на СССР, тъй като правилата са преразгледани и е утвърдено, че при космическите полети трябва да се имат предвид други критерии като достигането на орбита и параметрите на полета, а не как космонавтите кацат.
Подробността относно кацането на Гагарин е само едно от нещата, които излизат наяве. Ето още какво се знае днес:
-Преди полета са констатирани общо 70 аномалии с различни прибори на космическия кораб, които биха поставили мисията в риск. Въпреки всичко е допуснато Гагарин да лети!
-Гагарин разполага с преносим авариен запас от храна и вода, които би следвало да му стигнат в случай, че кацне на отдалечено място. По време на спускането връвта, с която този запас е привързан към Гагарин, се откъсва и провизиите са изгубени. Космонавтът е късметлия, че след приключването на мисията не се е озовал в безлюден район.
-Важен клапан на двигателя на горната степен на ракетата е сглобен неправилно, което води до риск от преждевременно изключване на степента по време на изстрелването. Слава Богу, че това не се случва – ако се е било случило, в най-добрия случай е щяло да се стигне до непланирано кацане в източен Сибир, в най-лошия – до смъртта на космонавта.
-Има проблеми с радиокомуникациите – както Гагарин, така и наземните ръководители се оплакват, че не се чуват взаимно.
-Eдин от двата радарни датчика „Рубин“, които са нужни на наземните ръководители да проследяват координатите на кораба, не сработва.
Но може би най-сериозният проблем е, че „Восток 1“ е въведен в неправилна орбита. Планираният апогей е 230 километра. Понеже корабът няма резервен двигател за извеждане от орбита, този нисък апогей прави възможно, в случай че основният двигател не сработи, „Восток 1“ да навлезе спонтанно в атмосферата след 5-7 дни поради триенето в горните въздушни слоеве. Гагарин разполага с достатъчно храна, която би му позволила да живее в космоса общо 10 дни. Но вместо предвидения апогей от 230 километра, „Восток 1“ е въведен в орбита с апогей от 327 километра. Наистина, слава Богу, че не е имало проблеми със запалването на основния двигател, в противен случай Гагарин е щял да остане на орбита цял месец. Тъй като не е разполагал с нужните ресурси за преживяване на такъв дълъг период, космонавтът е щял да преживее бавна и мъчителна смърт.
След като основният двигател работи в продължение на 44 секунди, една секунда по-кратко от планираното, се случва още нещо неочаквано – „Восток 1“ започва да се върти неконтролируемо, вероятно поради остатъчно гориво или остатъчен газ от газовите бутилки на системата за поддържане на ориентацията. Неочакваното въртене обърква програмата, която би следвало да отдели служебния от спускаемия модул. Самият Гагарин споделя след полета си – „Очаквах разделяне, но нямаше разделяне“. Космическият кораб започва да влиза обратно в атмосферата без да е изхвърлен служебният модул. Единствено спонтанното разделяне на модулите спасява космонавта.
Всички тези факти доказват колко опасен е бил полетът на Гагарин и какво щастие е, че той се е завърнал жив на Земята.
Множество въпроси се задават и във връзка с личния живот на Юрий Гагарин. Кой е бил той? В какво е вярвал? За какво се е борил? Какво послание би искал да предаде на хората? Няма как хората да не си задават тези въпроси, при положение, че Гагарин е бил първият и името му завинаги ще остане в историята на човечеството.
След полета на Гагарин съветската държава го превръща в дипломат и го изпраща по цял свят – в Чехословакия, Финландия, Великобритания, Куба, Бразилия, Канада, дори и в България. Това силно се отразява на начина му на живот. Дъщерята на Гагарин, Елена Гагарина, разказва, че след полета семейството губи изцяло личния си живот. До провеждането на мисията Гагарин обича да пътува, но след завръщането му на Земята се оказва невъзможно да планира сам нещо, без да е обвързан с някакво официално събитие. Навсякъде, където ходи, го очакват пълчища от хора. Но може би най-голямата трагедия за Юрий Гагарин е, че съветските власти му забраняват да лети отново в космоса поради статута му на национален герой.
По думите на Гагарина, баща ѝ е бил поетична душа и е харесвал Пушкин, Лермонтов и Сент-Екзюпери. Но неговата най-любима книга не е била „Малкият принц“, а „Нощен полет“.
Трудно е да пишем за Гагарин без да споменем нещо и за трагичната му смърт на 27 март 1968-та, когато неговият самолет „Миг-15“ се разбива. Кончината на Гагарин в продължение на десетилетия е повод за объркване и конспиративни теории, включително такива, че първият космонавт на планетата е бил отвлечен от извънземните. Всъщност поводът за такава абсурдна теория се дължи на факта, че преди катастрофата „Миг-15“ е трябвало да проведе маневра за избягване на стълкновение с „чужди обекти“. Но „чужди обекти“ в авиацията може да означава много неща – балони, птици, отломки – далеч по-прозаични неща.
През 2013-та година космонавтът Алексей Леонов, първият човек, излязъл в открития космос със скафандър, получава разрешение от властите да оповести каква е истината за смъртта на Гагарин. Самолет „Су-15“, чийто пилот не е следвал правилата, се е спуснал до Гагариновия „Миг-15“, увличайки го в смъртоносен свредел.
Към момента на разказа на Леонов пилотът на „Су-15“ е все още жив. Неговото име обаче остава неизвестно. Това е единственото условие, за което Леонов се е съгласил да премълчи пред обществото. Вероятно за добро.
За съжаление Гагарин си отива без време от този свят, останал завинаги на 34 годишна възраст. А през 2019 г. ни напуска и Леонов – отнасяйки последната тайна за смъртта на Първия в гроба си.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
