Тези дни Франция прие закон, който за първи път криминализира инцеста като отделно престъпление в случаи, когато жертва е лице ПОД 18 години.
Това автоматично означава, че инцестът става законен при лица над 18 години. Т.е. за пръв път в западното законодателство (а сигурно и в световното) инцестът се легализира при пълнолетни лица.
Посоченият закон представлява само една стъпка в процеса за овладяването на обществото от неомарксизма, в случая от неговото идейно течение – джендъризма (джендър теорията).
Инцестът е един от стълбовете на тази теория. По въпроса съвсем ясно се изказва един от основните теоретици на теорията, лесбийката Джудит Бътлър. Забраната срещу инцеста за нея е същата, както забраната срещу хомосексуализма.
Тя казва: „… Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността …“
Между другото, в Скандинавия инцестът се промотира от десетилетия, там деградацията на обществото, както и левичарската идеология, са достигнали най-голямо развитие и власт… Разбира се, и в други европейски страни с развити левичарски движения също се поставя този въпрос.
Изобщо борбата за инцеста има дълга история, свързана с борбата за правата на ЛГБТ, за утвърждаване на неомарксизма и като резултат – разрушаване (деконструкция) на обществото.
Така например, още през 2010 г. много нашумя шведският политик Моника Грийн. Тогава тя обяви, че иска да легализира кръвосмешението между възрастни братя и сестри.
„Възрастните могат да правят секс с когото пожелаят, стига и двамата да го искат“, каза Грийн, цитирана от шведското издание Expressen.
Датският политик от Зелената партия, Перниле Шкипер, настоя през 2012 г. кръвосмешението да бъде признато за „джендърна норма“. Според нея, трябва да бъде позволено бащи и дъщери, майки и синове, и братя и сестри да правят секс и да имат деца.
В Швейцария също е имало парламентарно обсъждане по въпроса.
В скандинавските страни вече е изобретено поятието „инцестофоб“, т.е. човек, който се противопоставя на узаконяването на инцеста. Разработена е и тактика за борба с такива „противници на прогреса“.
Борбата срещу „инцестофобите“ е важна насока в програмата на европейските левичари неомарксисти в скандинавските страни. Смята се, че легализацията на инцеста ще бъде завоевание при бъдещата победа на либералната революция.
Педофилия, некрофилия, детски хомосексуализъм и канибализъм
Паралелно се води борба за постепенно утвърждаване и на педофилията. Първа крачка ще бъде сваляне прага за наказателно преследване на дейците. Това се подготвя също в скандинавските страни.
Напоследък се говори за детски хомосексуализъм, както и за произтичащото от това изискване да се променя полът на децата.
Младежкото крило на Шведската либерална народна партия (LUF) гласува искане за отмяна на няколко закона, което ще позволи законен секс между братя и сестри на възраст над 15 години, както и секс с мъртвец (некрофилия), при условие че лицето даде съгласие приживе.
Сесилия Йонсон, президент на LUF Стокхолм, заяви пред изданието Aftonbladet на 24 февруари 2016 г. относно законодателството за борба с кръвосмешението: „Тези закони не защитават никого в момента. Разбирам, че [кръвосмешението] може да се счита за необичайно и отвратително, но законът не може да произтича от това, че е отвратително“.
Лансират се още по-крайни морални извращения. През 2019 г. Магнус Содерлунд, професор по маркетинг и ръководител на Центъра за потребителски маркетинг в Стокхолмското училище по икономика промотира… канибализма, като спасение за климата.
Всичко това не са случайности, а брънки от една верига. Целта е да се разруши моралът на обществото, т.е. неговата спойка. Ако си представим обществото извън институциите, можем да го оприличим на сграда, изградена от тухли (семействата), споени с хоросан (системата от морални принципи).
Неомарксистите смятат да демонтират сградата, като разрушат и тухлите, и спойката. Има една подробност: моралът е спойката и вътре в семейството. Затова неомарксистите ще разрушат морала и сградата ще се разсипе на прах. Тогава ще могат, върху руините, да издигнат конструкцията на Прекрасния Нов свят, където ще обитава Новият човек… Това е Утопията, мечтата на поколения левичари. Мечта, за която, при последния опит за осъществяване, в рамките на 75 години, бяха дадени между 100 и 140 милиона жертви.
Изглежда е време да се събудим, Хора!
Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com
