През периода на робовладелското общество, ако дългът не бъде изплатен навреме, кредитополучателят се превръща в роб. Във феодалното общество движимите вещи – стоки, благородни метали, средства за производство на кредитополучателя – започват да се използват като обезпечение. Тогава възниква концепцията за „заложна къща” (Ломбардия е регионът в Италия, където търговците са най-активно ангажирани с подобни операции), което означава гаранция за лесно реализируемо движимо имущество.
Заемът започва да има следните характеристики. Първо, за него е типично да използва получените пари в заем не като капитал, а като средство за разплащане и покупка. Селяните и занаятчиите използват заем за текущи нужди и изплащане на дългове, собствениците на роби и феодалите – за закупуване на луксозни стоки, за изграждане на дворци, за провеждане на войни, за установяване на политическа кариера и др. Второ, кредитътът в робовладелското общество и при феодализма се отличава с високия лихвен процент и голямото разнообразие. И така, в древна Гърция през IV век. пр.н.е. са известни случаи на лихварски заеми с погасяване над 570% годишно. През Средновековието феодалите благородници са получавали заем от лихвари на 30-100%, а в някои случаи – при много по-високи лихви.
Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu
