БОЗА
Умрял кварталният пияница и попаднал в ада. Ден след него се гътнал и кварталният отговорник, който също така попаднал в ада.
И какво да види?! Пияндето лежало под дебела сянка, а в едната си ръка държал бутилка. С другата прегръщал гола жена. На всичко отгоре един циганин му свирел с цигулка.
Вбесил се кварталният отговорник и се разкрещял:
– Това ли ти е наказанието бе, мръсник?!
– Това е, защото бутилката е с две дупки, жената няма нито една дупка, а циганинът ми свири Марин Големинов.
От край време е така- имаме кадърни изпълнители, но нямаме композитори. У нас една шепа хора пишат песни по един и същ начин от десетилетия. Творбите им са примитивни, елементарни и сладникави. Боза, истинска боза. Българската поп музика никак, ама никак не отговаря на световните стандарти. Ето защо ние, българите, не успяхме да сътворим нито един световен шлагер, нито един хит.
Затова и тази година се представихме зле на песенния конкурс. Нашенската имитаторка на Били Айлиш си тананикаше с пискливо гласче блудкава, кичозна песничка, посветена на починалия и баща. Гениално, нали?! Знайно е, че светът живо се интересува от бащата на нашенката.
На всичко отгоре нашето моме беше облечено в дрипава пижама, а на краката и се мъдреха някакви отвратителни кундури. Стана ясно, че това невръстно момиченце само е измислило и скроило идиотската си дрешка.
Де да беше само това!… Клипът, клипът също така е ужасен. Имитаторката балансира върху парче халва, а около нея се плиска локва боза.
Глупостта беше наистина безгранична. Повече от глупаво е точно сега да се състезаваш с механхолична, лигава песньовка, провокирана от лична трагедия. Сега, когато светът е затормозен до краен предел от пандемията.
Хората вече виждат светлина в тунела и имат нужда от веселие, радост, оптимизъм. Точно това им дадоха италианските изпълнители.
И публиката, и журито зашлевиха звучен шамар на нашето недоразумение. Съвсем заслужено! Отново станахме за кашмер, защото нашенката беше и смешна, и жалка. А бе, беше си направо отвратителна.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
