Божествена искра долетя от небесата,
за да се превърне на мъничко човече във душата.
Диамантената светлина на две звезди
Преобрази се в детските очи.
Млечният път протегна перлени ръце
и обгърна мъничкото тяло в кадифе.
Слънчев лъч погали невинното лице,
И стана той усмивката на малкото дете.
Нощното небе обагри детските коси,
луната пък гальовно със своя блясък ги покри.
Накрая спусна се дъгата и целуна малкото чело,
за да помни винаги откъде е то дошло.
Нашепва му да носи вечно доброта в сърцето,
И мечти да има, необятни кат небето.
Ликува Вселената, но тя не е толкова голяма,
колкото щастието, че Детето е дошло при мама.
