ОТ НЕЩО…
От нещо пак ми докривя –
нито да плача, нито да пея.
И затова ще повървя
безмълвно в тихата алея.
А с пеперудени криле
кръжи край мене щастие на друг,
на влюбено сърце в света
или на нечий друг съпруг.
Обидено обърнах гръб.
Сега на птица ли да се престоря,
от мен далеч да отлети
невидими врати ще му отворя.
А то с присъщата си лекота
сред слънчевата светлина
се завъртя, на рамото ми кацна
и някак неусетно в мен се вля.
