Казват, че когато човек обича – става по-малко разумен. Когато трябва да вземем рационално решение, трябва да изключим емоциите. Може ли да сме справедливи и едновременно емоционално обвързани? Нека да примеме, че на единият полюс са чувствата, а на другият – разумът. Това се изразява и в организма ни. В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към левия крак и после по десния крак и по дясната страна се качва нагоре. Такова електромагнитно течение има около всеки орган. В точката между веждите, или в корена на носа, има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център Петър Дънов нарича Мълчаливото, Разумното в Природата, което регулира силите.
Когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си към края на носа или към центъра на веждите. Във веждите вътре, между космите има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Да кажем, че решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина, ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира енергията ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е към централното Слънце на духовния свят. Когато проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно вашата мисъл ще донесе някакво благо в живота ви.
Умът на човека трябва да бъде свързан с центъра на Слънцето. Само при това положение човек може да има светла, възвишена мисъл.
Човек се познава по светлината на своята мисъл. Колкото по-голяма е светлината му, толкова по-голям мъдрец е той.
