„ЛАХАНОФОБИЯ“ – ИРАЦИОНАЛЕН СТРАХ ОТ ЗЕЛЕНЧУЦИ

1
158
Добави коментар

„ЛАХАНОФОБИЯ“ – ИРАЦИОНАЛЕН СТРАХ ОТ ЗЕЛЕНЧУЦИ

Какво характеризира
Лаханофобията

Терминът „Лаханофобия“ е
с древногръцки корен, произхожда от названията: λάχάνον – зеленчук (отглеждан в градина) и φόβος – страх, което означава страх от зеленчуци.

Лаханофобията спада към
групата на специфичните тревожни разстройства, известни още като специфични
фобии. Разглежда се като фобийно разстройство, когато предизвиква силен
панически страх у човек, активиращ се от мисълта, че може да докосне, вкуси,
помирише или види определен зеленчук.

По-голямата част от
засегнатите от Лаханофобия изпитват страх към конкретен зеленчук, а по-рядко се
срещат хора, фобийни към всички видове зеленчуци.

Какви
са причините за Лаханофобия

Както при повечето видове
фобии, така и конкретно при Лаханофобия, факторите за нейното възникване се
свеждат до външни психо-травматични събития и вътрешни предразположения –
наследственост, генетика и биохимията на мозъка, в съчетание с личностните
особености на индивида и житейския му опит.

Сред най-честите причини
за развитие на Лаханофобия, се откроява конкретно задействащо събитие –
травмиращо преживяване в ранна детска възраст – т.нар. емоционална
(психологическа) травма.

Психологическата
(психическа) травма е: нараняване или нанасяне на вреда на психическото здраве
на човека, вследствие на интензивно въздействие на неблагоприятни фактори на
средата или силно емоционални, стресови въздействия на други хора върху
неговата психика.

Практиката показва, че
всеки човек, който е преживял травматично събитие реагира по различен начин. В
повечето случаи хората се възстановяват бързо, без да имат последващи проблеми
в дългосрочен план, но има и такива, при които едно травматично събитие е в
състояние да създаде тежки психологически (психически) последствия.

Други
причини за тази фобия са: Възпитание
в семейна среда – децата, отгледани от родители, които са
предали модел на поведение (несигурност и неувереност), свързан с храненето и конкретно
с определен зеленчук;Минал
опит –  травматично
преживяване по време на хранене с някакъв зеленчук; Генетичен
фактор – децата на родители, които са наследили страх от
зеленчуци от предците си, е много вероятно да наследят тези гени.

От психологическа гледна
точка, страхът от зеленчуци се дължи на погрешни представи и вярвания,
формирани в детството под въздействието на заобикалящата среда. Пример за това
е: детският страх, че семките от зеленчуците ще пораснат в корема на детето и в
него ще има много зеленчуци. Това са важни моменти от емоционалното развитието
на детето и следва всеки родител да ги обсъди с детето си, за да не гради то погрешни
представи, които могат да прераснат във фобии.

Психосоциалните фактори
увеличат значително шансовете за развитие на Лаханофобия, тъй като малките деца
наблюдават родителите около тях и избирателно следват техните
стъпки по отношение на хранене и предпочитания към храни, а това пряко оказва въздействие
върху избора или отказа да ядат някои зеленчуци.

Характерно за децата е да
отхвърлят някои зеленчуци с по-горчив вкус, а да предпочитат други с по-приятен
вкус. Според д-р Джон Брифа, водещ специалист по хранене във Великобритания:
повечето деца преминават през фази на различни капризи, но те рядко траят
дълго. Опитите да принудите детето да консумира храни, които не желае, са в
състояние да задълбочат проблема, а това да рефлектира в изграждането на психични
бариери към определени храни. Д-р Джон Брифа препоръчва на родители, чиито деца
не желаят да се хранят с някои зеленчуци, да ги пасират заедно с други плодове
или зеленчуци, които обичат.

Много от децата се плашат
от голямото количество порция храна пред тях. Подходящо е зеленчуците да бъдат
предлагани на децата нарязани на малки порции в интересни формички, за да предизвикат
интереса им визуално, а от там да пожелаят да опитат вкуса им.

В тази връзка са
проведени проучвания, според които храната следва да се представя осем пъти на
дете, за да бъде приета от него. Доказано е, че представянето на нова храна по
позитивен начин, аранжирана в чиния, под различни формички (патенца, зайчета,
мечета и др.), придава забавен и впечатляващ вид, а това увеличава шансовете
децата да я опитат.  Препоръчително е
тези опити да бъдат умерени, с оглед на това да се избегне всякакъв негативен
опит, свързан с хранене на малкото дете, който би могъл да го травмира.

В помощ на родителите е
препоръката да запознаят детето с храната, като го поощрят да участва в
приготвянето й, а това на практика може да се реализира, например ако детето
бъде насърчено да измие само зеленчуците, или да ги изсипе нарязани в
тенджерата за готвене, или в блендера за пюриране. По този начин се увеличават
шансовете детето да опита от зеленчуците.

Известни са случаи на
хора, развили Лаханофобия поради негативно мнение на близък в семейството,
който отрича консумацията на зеленчуци и го е представил като отвратителен акт.
Пример за това е майка, чийто лицеизраз демонстрира ненавист към някакъв
зеленчук пред малко дете.

Изследвания сочат, че децата
на родители, при които се наблюдава редовна консумация на разнообразни видове
плодове и зеленчуци, са по-склонни да ядат също повече плодове и зеленчуци, без
да бъдат дълго убеждавани. Следва да се направи извод, че както при други значими
моменти във възпитанието на детето родителите са пример, така и при
здравословното хранене личният пример на родителите дава най-добър модел за
подражание.

При някои хора, страхът
от зеленчуци се е породил в детска възраст, когато са били заставяни да ядат
зеленчуци, които не им допадат на вкус. Някои родители, наказват децата си, защото
отказват да ядат зеленчуци. Следва да се отбележи, че храната не трябва да
служи като средство за стимули – награда или наказание, тъй като това се
отразява на психичната стабилност на децата и може в бъдеще да се прояви под
формата на хранителна фобия, или хранително разстройство, вседствие на
травматично преживяване в миналото. Апелирам към родителите да бъдат особено
внимателни към храненето на децата си, за да растат те здрави, щастливи,
обичащи и наслаждаващи се на вкуса на храната.

Съществуват случаи на
хора с Лаханофобия, които в детските си години са наблюдавали как по листата на
растенията в двора е имало гъсеници, червеи, или насекоми. Децата асоциират
страха от тези буболечки със зеленчуците. Страхуват се, че ако ядат от тези
зеленчуци ще погълнат някое пълзящо същество и то ще им влезе в корема.

През различните възрасти
децата имат различни вкусови предпочитания. Според публикация на Dailymail е проведено проучване във
Великобритания, обхващащо 1950 души, от което става ясно, че усещането на
различни вкусове се променя у човек с възрастта. Според Керън Пол – експерт по храните и колектив, всеки човек достига
възраст, на която започва да харесва храни с по-пикантен и богат вкус. Средната
възраст, на която се случват промените в хранителните предпочитания е 22
години. Тогава средностатистическият човек започва да оценява по-сложните и
силни вкусове, като козе сирене, чили сос и авокадо.

Според учените, промяната
във възприятието на вкусовете се дължи на намаляването на броя на вкусовите
рецептори с напредване на възрастта. Бебетата и малките деца имат около 30 000
вкусови рецептори в устната си кухина и поради тази причина по-силно
натрапливите вкусове не са им приятни. Бебетата имат вродено предпочитание към
сладко, а майчината кърма е богата на захар и мазнини. С възрастта в устата на
човек остават едва една трета от вкусовите рецептори, като повечето от тях са
разположени върху езика. Това обяснява защо едва тогава хората започват да предпочитат
по-специфични вкусове.

Симптоми
при Лаханофобия

Симптомите при хората,
засегнати от Лаханофобия са: физиологични и психологически.

Физиологични симптоми: Обилно изпотяване;Разтреперване;Горещи или студени вълни;Чувство за задух или затруднено дишане; Усещане за задавяне;Ускорен сърдечен ритъм (пулс);Болка или стягане в областта на гърдите; Усещане за дискомфорт в стомаха; Гадене; Главоболие или световъртеж; Чувство за припадане; Изтръпване на крайниците; Сухота в устата; Позиви за посещение на тоалетната;   Свирене (шум) в ушите; Объркване или дезориентация; Хипервентилация;Повишаване на кръвното налягане.

    2. Психологически
симптоми:

Страдащите от Лаханофобия,
може да изпитват един или повече от тези психологически симптоми наведнъж:

Страх от загуба на контрол;Страх от припадане;Чувство на страх и безпокойство;Страх от смъртта;Страх от микроби, налични в зеленчуците;Чувство на вина, срам, самообвинения;Странене от хората;Чувство на тъга или безнадеждност;Объркване, разсеяност или затруднена
концентрация;Гняв, раздразнителност, резки промени в
настроението;Паника, безпокойство и силен страх;Бърза реч или невъзможност да се говори;Плач, писъци.

Хората страдащи от
Лаханофобия, избягват да посещават места, където растат живи зеленчуци, или
пазари, където са изложени големи количества от зеленчуци, към които имат
страх. Тези хора, стигат до там, че отказват да се хранят с ястия като пица или
други храни, в които се съдържат зеленчуци. Това е причината да не посещават
ресторанти, пицарии и други обществени хранителни обекти.

Лечение на Лаханофобията

Лаханофобията обикновено
се лекува с помощта на психотерапия, а в редки случаи и при необходимост с медикаменти
за овладяване на тревожността и паниката. Задължително лекарствата се
назначават от психиатър по индивидуална схема. Самолечение не се препоръчва
поради възможни нежелани реакции и влошаване на състоянието на страдащите.

Ключова роля в лечението
на Лаханофобия е работата с психолог, а основният акцент в нея е поведенческата
терапия, с чиято помощ засегнатите от фобията се учат да придобиват увереност в
себе си и да преодолеят ирационалните си страхове, породени от зеленчуци.

Научните изследвания
показват, че психотерапията е наистина ефективна при лечението на фобии, а един
от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в
изследванията, е когнитивно – поведенческата терапия. С помощта на нейните
техники, хората се учат да заместват негативните си мисли по отношение на зеленчуците
с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят
и емоциите, свързани с тях.

Паралелно с
психотерапията се провежда обучителен тренинг, насочен към придобиване на
умения за релаксация и отпускане на тялото. Също така се препоръчват и техники
за самопомощ, с които да се понижава нивото на възбуда на нервната система.

Неразделна част от
лечението на Лаханофобията е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров,
психолог        

Снимка: unsplash

Twitter
Facebook
Google+

Добави коментар

Абонирай се
Уведомете за
0 Коментара
Inline Feedbacks
Виж всички коментари