Днес тихо е навън.
Дори дърветата стаени чакат,
жадни молят се за дъжд
или поне за полъх нежен.
Къде ли вятърът се губи?
Каква ли песен ще довее?
Дали омайна сладка
или разкъсващо сурова…
Морето спи и то,
в безбрежна синева.
Брегът потънал в летен зной,
едва реди песъчинки леки.
Душата ми е пуста.
Душата ми е тъжна.
Душата ми скърби
по изгубени надежди.
Животът си върви,
макар и монотонно.
Поглеж и стигнал си
до края на мечтите си.
Аз искам да достигна до безкрая
да се преборя с бурите в душата.
Да литна горда в небитието
и да видя свят по-достоен.
