Вечно бързаме, кой ни гони – нашето съзнание!
Превръщаме живота във вечно състезание.
Души ранени обличаме във скъпи кожи,
лекуваме ги с алкохол и луксозни дроги.
Тичаме, преследваме, какво побеждаваме – останали без дъх,
сърцата са празни, в портфейлите само измислени ценности.
Искаме, обиждаме, удряме, завиждаме…
Още, бързо, не стига, ще свърши, дай – глупави тленности!
СТИГА!!!
Животът не е просто надпревара или игра!
Забравихме откъде сме дошли и кой ни даде душа.
Защо я погребваме, без да ѝ даваме шанс да подиша?
И да я поливаме с добродетелност, блага и висша!
Нека спрем и съхраним тоз ценен дъх,
той даден ни е, за да сме в хармония с универсалния дух.
Нека не прахосваме златото, което носим в сърцата,
за да го превръщаме в ръждивото желязо на лъжата.
