Да можех, като светлината
да посрещна
първия ти поглед сутринта,
като слънчев лъч
от таз далечина
да те погаля,
със своя огън да те сгрея.
Да можех, като водата
с устните ти да се слея,
щом си жаден, уморен
и с дъха си,
във всяка капчица от нея,
отново да те съживя.
Да можех, като вятър
в прегръдка да те грабна
и тръпнеща от мъка,
и от радост,
на твойто рамо
да склоня чело,
усетила, как силата ти
в мене се прелива
с нежността.
Да можех, като птица
с теб да полетя
и сърцата ни завинаги
в едно да затуптят.
Да можех…
