Чаровна есен, многоцветна, плодородна,
обагряш клоните във злато, бронз и мед.
Понякога си жарка като закъсняло лято,
друг път си хладна и посипваш утрините с лед.
Дъхът ти сочен пълни гроздето със сладост,
със твоя вятър танцуват пожълтелите листа.
Усмихваш се с лъчи от топла радост,
когато плачеш, дъждът попива в жадната земя.
Сънлив, балканът уморено те изпраща,
очаква ласката на мека белоснежна пелена
Ухаеща на кестен, вино и спомени е всяка есен,
сезон от огън, скреж от чувства и красота.
