На снимката: актрисата Юлия Пересилд, която ще лети в космоса на 5-ти октомври с кораба „Союз МС-19“. Фото: Роскосмос
28 септември 2021 г. 22:05 ч.
Светослав Александров. Руската космическа програма преживява странни времена. Роскосмос се занимава със снимане на художествен филм в орбита, заплашва да напусне МКС и да създаде отделна орбитална станция. При това руските ракети и модули често пъти търпят редица технически повреди и това поражда съмнения в способността руската космонавтика да се справи с подобна задача, както и в смисъла на самата задача.
По случай последните тегоби около скачването на руския модул „Наука“, продължаващата тригодишна сага с пробойната на руския кораб „Союз“ и неофициалното обвинение към американците за тази пробойна, предстоящото снимане на филма „Предизвикателството“, довело до уволнението на опитния руски космонавт Сергей Крикальов от неговия пост като директор на пилотираната космонавтика, Радио Свобода проведе интервю с известния журналист и експерт по руската космическа програма Анатолий Зак.
Eто какво казва Зак относно коментара, че той бе първият журналист, който е съобщил за възникналите проблеми след изстрелването на „Наука“:
-Във връзка със спецификите относно журналистическата дейност, която съществува в Русия, ми беше лесно да съм първият, тъй като там даже не се позволява да се задават въпроси от този тип. Трябва да кажа, че аз следя за тези двигатели в продължение на последните 20 години. Беше ясно, че горивната система е една от критичните системи на модула и че животът и смъртта на този проект зависеше как тези двигатели щяха да сработят. Когато работата по Международната космическа станция започна през 1993 година, НАСА поръча строежа на модула „Заря“, който бе изстрелян през ноември 1988 г. и се превърна в първия елемент на МКС. По същото време центърът Хруничев започна да строи резервен модул на „Заря“ в случай на неуспешно изстрелване. Когато модулът бе изстрелян успешно, остана да виси въпросът какво да се прави с тази резерва, която бе завършена на 70%. Имаше дълъг дебат и в началото на 2000 г. бе решено резервата да се превърне в многоцелеви лабораторен модул, който по-късно стана „Наука“. През следващите 20 години конструкцията не напредваше бързо, нито криволичещо, имаше множество технически проблеми. Беше констатиран проблем с двигателите, който задължа изстрелването със 7 години. Но все пак строежът не бе прекъснат и въпреки неравното финансиране и промените в графика, модулът все пак полетя през 2021 година.
През последните 25 години настъпи компютърна революция, а по-ранните системи за управление тежаха несъразмерно повече. Човек би казал, че би било невъзможно да се създаде нещо в рамките на 25 години, особено на фона на новите и бързите космически стартъпи.
-Вие напипахте болното място на руската космонавтика. Естествено, през това време на „Наука“ бяха инсталирани множество компоненти. Те напълно отслужиха своя срок на експлоатация още докато модулът стоеше на Земята и се изискваше сериозна воля да се вземе решение срокът да бъде удължен или компонентите да бъдат подменени. Това се случи неколкократно, докато „Наука“ престояваше на Земята – да се удължи срокът на службата на подсистемите, да бъдат ремонтирани или да бъдат подменени. Имаше подобрения. Но имаше и някои стари компоненти, например, елементите на системата за сближение, които бяха оставени на борда и излетяха.
На снимката: „Наука“ е в състава на Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV
Нека да поговорим за проблемите с двигателите.
-На модула има сложна двигателна установка, както е случаят с всеки космически апарат, който разчита на маневриране в космоса и сближение с други апарати. Съществуват основни двигатели: след като ракетата-носител изведе модула на начална, т.нар. „паркираща“ орбита, те са отговорни за нейната корекция. Освен това на модула има цял клъстър от двигатели за ориентацията, които са отговорни космическият апарат да е в правилната позиция. Горивната система е разработена през 60-те и 70-те години на миналия век за корабите „ТКС“, които представляват архитектурната основа на този модул. Двигателите на „Наука“ са сходни с тези, строени през 70-те и 80-те години за подобни апарати. Горивната система конкретно на този модул бе създадена през 90-те години и, напълно естествено, тя трябваше да бъде реконструирана при адаптацията на модула, трябваше да бъдат прерязани множество тръбопроводи. Това е комплексен лабиринт от тръбопроводи. И неизвестно кога по времето на тази адаптация тръбопроводите бяха замърсени с метални стружки. Това бе открито по същество при подготовката за изпращането на модула към космодрума Байконур през 2013-та година. Вместо това модулът трябваше да бъде върнат обратно в завода и всичко трябваше да бъде напълно оправено.
Малко звучи анекдотично, като че ли врагът се е промъкнал и е изсипал железните стружки в резервоарите. Откъде се появиха тези стружки?
-Всъщност вицът може да бъде продължен. Няма документално доказателство за това, но съобразно слуховете от надеждни източници, инженерите и майсторите, които са били отговорни за срязването на тръбопроводите, са си помислили, че модулът е трябвало да бъде рециклиран, че са го бракували. И когато са рязали тръбопроводите, представете си – когато металът бъде срязван, се появяват стружки – не е имало никакви предпазни средства, за да се предотврати попадането на стружките в тръбопроводите. По принцип когато една стружка влезе вътре, тя пътува из лабиринта на тръбите и попада в клапаните. Това е легендата, друг е въпросът дали е вярна или не. Ние разполагаме с много примери от близкото минало на руската космонавтика, при които сплави са били обърквани, датчици са били монтирани наопаки – спомняте ли си за салтото на ракета „Протон“ през 2013 година? Предприятието „Хруничев“ беше хващано нееднократно, че има проблеми с контрола на качеството. По-късно се оказа, че става въпрос не само за горивната система, но и за горивните резервоари. Те имат комплексно устройство и също се оказаха замърсени. Вътре в тези резервоари има мембрани подобни на акордеон и в хода на много години бяха правени опити да бъдат изчистени – всичките тези опити се провалиха. Модулът беше изстрелян в космоса с този проблем и това беше риск, тъй като системата работи под високо налягане и можете да си представите какво се случва, когато чуждо тяло влезе в горивната камера. Винаги съществува риск в космонавтиката, но тук може да кажем, че рискът с модула бе завишен заради горивната система. За да може рискът да бъде редуциран, бяха добавени допълнителни клапани, за да могат да бъдат изолирани районите с течове или други проблеми. Съответно софтуерът, който управляваше всичко това, трябваше да бъде пренаписан. По време на полета, заради проблемите със софтуера, бяха отворени погрешните клапани. Имаше смесване между системата, която работи при ниско налягане и тази, която работи при високо налягане. Това бе изключително опасно за главните двигатели на модула и заплашваше, най-общо казано, да доведе до разрушаването на горивната система, което от своя страна щеше да доведе до загуба на ориентацията или неспособността за коригиране на орбитата (именно това видяхме в началото на полета). Специалистите решиха проблема в ход, успяха да проведат всички корекции и стиковката бе проведена успешно. Главните двигатели, които се използват за корекцията на орбитата, не можеха да бъдат включени, защото налягането в системата надвишаваше лимита, зададен конструктивно (те трябва да работят при ниско налягане, имат си собствена турбопомпа, тя генерира налягане на входа на горивната камера). Трябва да отдадем чест на специалистите, които незабавно адаптираха програмата към новите условия, за да могат да се използват най-напред малките двигателчета. Системата работи по такъв начин, че когато тези двигателчета се задействат, те редуцират налягането в системата. Така налягането бе смъкнато до такова ниво, че можеха да се включат и основните двигатели. Но тази възможност доведе до по-голям разход по отношение на горивото и така беше достигнат момент, при който „Наука“ получи само един шанс за скачване със станцията (първоначално бяха предвидени две възможности). Ако скачването не бе възможно, щяхме да станем свидетели как „Наука“ постепенно губи височина и навлиза в атмосферата.
Снимка от катастрофата на „Протон“ през 2013 година. Вижда се разпадането на ракетата и отделянето на носната част. Снимка: ЦЭНКИ
След скачването възникна друг софтуерен бъг. Когато всички се успокоиха, около три часа след стиковката, модулът включи двигателите си. Както сега се твърди, модулът е запалил двигателите си на отвод, макар че експертите тепърва изясняват какво точно се е случило. Очевидно някъде в програмата не е постъпил сигнал, че скачването е завършено и че модулът трябва да изключи двигателната си система. Възможно е системата да си е помислила, че модулът трябва да се преориентира или да се разкачи поради някакъв проблем, след което двигателите са се запалили. Да се надяваме, че специалистите ще предоставят подробен отчет. Тъй като модулът бе правилно свързан към станцията, цялата станция започна да се извърта, съответно екипажът и центърът за управление на полета се нуждаеха от време, за да разберат какво точно се случва и да включат двигателите на служебния блок, за да противостоят на завъртането. Беше такава борба между два летателни апарата, но в крайна сметка се оказа възможно да се изключат двигателите на новия модул и да се възстанови ориентацията на станцията.
За компенсирането на въртенето, причинено от „Наука“, е направен опит за противостоене посредством другите модули?
-Да, това са модулът „Звезда“, както и товарният кораб „Прогрес“, който бе стикован към станцията – неговите двигатели също бяха използвани, за да се възстанови ориентацията на станцията.
Луда картина – два руски модула са се борили помежду си.
-Но точно това се е случило.
Разбирам ли правилно, че „Наука“ е изразходил цялото си гориво и няма да бъде презареждан?
-Има някои нюанси. Резервоарите, използвани от двигателите по времето на инцидента, са празни съобразно телеметричната информация, с която разполагаме. Тази система е напълно деактивирана, но има една друга група от двигатели на модула, отговорна за ориентацията на станцията. Има т.нар. транзитни горивни проводи, които позволяват прехвърлянето на гориво от товарните кораби. Но тези двигатели не са довели до проблема.
Съществува ли притеснение, че по времето на противоборството между двата модула, е възникнало напрежение в стиковъчните възли? Може ли да се опасяваме, че ще се появят пукнатини?
-Това е естествен въпрос. Но още в самото начало бе предвидено модулът „Наука“ да бъде разположен далеч от центъра на масата на станцията, надолу от главната ос, за да може да бъде маневриран по-лесно, той притежава и дълга ръка. Стиковъчният възел е проектиран да търпи всякакви натоварвания, асоциирани с промяната на ориентацията на станцията. Разбира се, имаше аномална ситуация, модулът включи двигателите си без никакво програмиране, тягата бе насочена в неизвестна посока. Системата за контрола на височината се опита да противодейства на това, тя го възприе като нарушение на ориентацията, като безпорядъчно завъртане, опита се да обърне станцията в противоположното направление. Това може да доведе до динамично натоварване, макар не и на стиковъчния възел, а на по-слабите елементи, например радиаторите и слънчевите батерии. Вие виждате на илюстрациите, че те са съединени с много малки прътове, също така деликатни подвижни части задвижват всичките тези елементи. За тях това бе достатъчно значителен стрес. НАСА призна, че е съществувала опасност за повреди на радиаторите и слънчевите батерии. Астронавтите бяха помолени да погледнат през прозорците и да се убедят, че няма повреди след инцидента. Да, имало е опасност от повреди, но като цяло модулът, стиковъчните възли и основната конструкция са проектирани за подобни неща.
Снимка на злополучното изстрелване на „Союз“ от Восточний през 2017 година, което завърши с провал. Фото: Роскосмос
Вие разказахте какво се е случило със софтуера на модула „Наука“. А през 2017 година имаше история с падането на „Фрегат“. Първоначално имаше доклади, че програмата си е помислила, че излитането е от Байконур, докато в реалността то бе от космодрума Восточний. Тези доклади бяха опровергани, но въпреки това официалното заключение бе, че имаше „несъвършенство на алгоритмите на програмното обезпечение“ и беше признато, че ако полетът бе осъществен от Байконур, всичко щеше да е наред. Така че бих искал да попитам – какво се случва със софтуера, това систематични грешки ли са?
-Аз не съм специалист по софтуера, но по отношение на „Наука“ сега тече разследване. Както вече разказах, по време на строежа на модула в последния момент бяха добавени клапани към горивната система – поради риска от течове. Трябваше да се промени и програмното обезпечаване, то трябваше да предузнава всяка ситуация и комбинация от отделни ситуации, всевъзможни комбинации на положението на клапаните, системи, команди и сигнали, как те се преплитат. Това бе титаническа задача. Вие знаете, дори домашните ни компютри понякога вършат неща, които са против нашето командване или не правят това, което сме им казали. В случая с „Фрегат“ даже не бе до софтуер. Той работеше в съвкупност с навигационните системи и датчици. Тук говорим за инсталацията на жироскопичната система, която позволяваше на модула да се ориентира. Системата бе установена съобразно спецификацията на географското положение, откъдето ракетата излита. В случая жироскопите бяха монтирани съобразно документация, която бе написана за Байконур, докато излитането бе от Восточний.
Русия е наследница на най-мощната космическа програма на СССР. Разбираемо е, че 90-те години нанесоха удар, но доколкото правилно разбирам, имаше успешно международно сътрудничество на МКС и то бе източник на финанси. Може да чуем критика, че съвременната руска космонавтика доизживява съветското наследство и сама по себе си е способна на малко неща. От друга страна е налице гигантска работеща индустрия, която решава сложни задачи, но регулярно виждаме проблеми като тези, които обсъдихме вече. Например вие във вашия анализ за изследователската организация CNA твърдите, че руската програма страда от контрол на качествотото. Как е от ваша гледна точка – през последните 20-30 години западнало ли е нивото на отрасъла или става въпрос за единични проблеми, докато основите са все още силни?
-Това е философски въпрос и моето мнение може да се окаже субективно. Руският ракетно-космически отрасъл през постсъветския период се развиваше крайно нееднородно. Когато Русия наследи огромния военно-промишлен комплекс, който остана от СССР, се оказа, че за разлика от Съветския съюз тя не може да си го позволи финансово, нито да го използва в пълнота. Огромни сегменти в сектора бяха загубени и с тях бяха изгубени и компетенциите и опита в някои области. Космическата техника е многостранна област, имаме двигатели, имаме електроника, имаме конструктивни материали, имаме ракети. За всичко това са нужни собствени институти, собствени конструктори. Бе невъзможно да се поддържат в постсъветския период, беше необходимо да бъдат взети крайно жестоки решения кое да се зареже и кое да се продължи да се финансира. Бяха предприети радикални стъпки, за да може индустрията да бъде прехвърлена на комерсиалния пазар и да бъде интегрирана в световната икономика. Това бе благополучно направено и благодарение на него се съхрани ядрото на отрасъла през 90-те години, като даже бяха развити определени сектори. Например блокът „Фрегат“, за който вече споменахме, беше разработен през постсъветския период и той позволи на Русия да удържи позиции на комерсиалния пазар на изстрелванията. Ракетата „Протон“ бе създадена в средата на 60-те години, но премина през ред модернизации, в това число и в следсъветско време, което позволи да бъде използвана като товарен кон на комерсиалната космонавтика до определен период. Но през същото време имаше изтичане на мозъци, намаляване на заплатите в отрасъла, корупция и лошо управление. Резултатът бе спад в контрола на качеството. Сложно е да се измери до каква степен е този спад, но имаме един показател – броят на успешните стартове. Когато се учестяват авариите, това е маркер, че системата не работи в областта на контрола на качеството. Голямата политика също се намеси, тъй като интеграцията със световната икономика е изключително важна за космонавтиката и комуникацията между специалисти и учени е необходима, нужни са комерсиални инвестиции, в това число от чуждестрани източници.
Руската степен „Фрегат“ – най-сериозната иновация в ракетостроенето на постсъветска Русия. Фото: Wikibob ru wikipedia user
Позицията на Русия на комерсиалния космически пазар доведе до сериозни печалби и позволи на индустрията да оцелее, но всичко това бе унищожено до голяма степен след 2010 година поради спада в качеството и в същото време политическата изолация от световния пазар. И имаме това, което сега виждаме: „Протон“ престана да бъде играч на пазара. Русия е останала само с една ракета – „Союз“, която активно се използва в руската космическа програма. Съществува един гигантски комерсиален проект УанУеб, който играе огромна роля в задържането на Русия на световния пазар. Но как ситуацията ще се развие в бъдеще, остава неясно. Комбинацията от множество аварии и политическата изолация практически са изключили Русия от съревнованията за частни клиенти. Първо, осигуровките за руските ракети са скочили заради високата аварийност. Дори когато руската индустрия предлага стартове на по-ниски цени в сравнение със западните доставчици, осигуровките компенсират за тази разлика. И въпросът днес дори е безсмислен, тъй като комерсиалните клиенти не стъпват в Русия. Има санкции, Русия е изолирана на международната арена, за какво говорим? Ако чудодейно се появи нова руска ракета, която е по-евтина от европейските или от американските, тогава вероятно ще е различно. Но всяка иновация изисква инвестиции, високо ниво на научно и технологично развитие, ентусиазъм и мотивация на хората, които разработват такава апаратура. Бих казал, че в Русия това е твърде трудно.
Трудно ли е с иновациите? Имахме космически стартъпи в Сколково, все пак някои от тях след 2010 г. се преместиха в Америка.
-Вие може да сте видели нещо интересно в Сколково, но аз не съм видял никакъв конкретен резултат. Даже напротив, станах свидетел на тъжната история с руската космическа фирма Даурия. Виждал съм и други частни проекти, които предприемачи са се опитали да стартират в Русия и честно казано трудно ми е да кажа кои са достигнали до стартовата площадка. Имам впечатление, че това не работи фундаментално без обмен на гледища, гаранции за инвестициите, възможността да получиш инвестиции, включително и от чужбина. Иначе всичко е обречено. Не виждам също така революционни иновации, които могат да преобърнат индустрията. Разбира се, трябва да отдадем почит на руските създатели на ракетни двигатели, които в много отношения бяха изпреварили своето време с години. Но сами по себе си двигателите не летят без инфраструктура, без цялостен набор от елементи, които са необходими за създаването на комплексна система като космическа ракета и космически кораб. Дори и да имаш конкретни сегменти с талантливи хора, но нямаш обща икономика в комплекса, която е отворена към иновации и съответно е интегрирана в световната икономика, трудно е да си представим как това ще заработи като отделна дейност.
През последните години Русия инвестираше средства в развитието на новите видове въоръжаване, вие в доклада за CNA писахте, че Москва е способна да инвестира в технологии с двойно приложение. По същото време цитирате стар съветски виц: Японците идват и питат колко далече СССР изостава от Япония в електрониката, а отговорът е „завинаги“. Но нека да предположим, че Русия вложи множество средства в космическата индустрия, ще съхрани ли позицията си и в космоса?
-Това отново е политически и макроикономически въпрос, по който аз не съм експерт. Вероятно би било трудно да сравним инвестициите на Русия във военно-индустриалния комплекс с тези, които СССР можеше да си позволи, до голяма степен поради обедняването на съветското население и унищожаването на съветската икономика. Ние си спомняме, че имахме система, която не можеше да изхранва народа си, да осигури на всички чорапи, тениски, базисни неща като тоалетна хартия, тъй като основните средства отиваха в разгръщането на балистични ракети и конструкцията на оръжия. Русия може да се пробва по този сценарий, но как ще реагира населението е друг въпрос. Безусловно е, че през последните 20 години по времето на Путин ние виждаме значителни инвестиции във военния отрасъл, но смятам, че те са несравними с тези по времето на СССР. Особено несравними са резултатите. Възможно е, отново в рамките на анекдота, че съобразно моето впечатление военно-промишленият комплекс по времето на СССР е бил по-малко корумпиран и повече ефективен в сравнение с това, което виждаме в Русия. Също така аз съм скептичен относно вероятността Русия да се впусне в технологична надпревара със САЩ. Виждаме добър пример с идеята да изпратим руски космонавт на Луната. Веднага осъзнаваме, че космическата надпревара е загубена даже спрямо Китай. През последните 10-15 години Китай изпрати няколко мисии до лунната повърхност, Русия изпрати нула. Китай създаде космическа станция изцяло самостоятелно, започна да я сглобява в орбита и да развива независима пилотирана космонавтика. В същото време ние слушаме големи речи колко чудесно изглежда пилотираната космическа програма на Русия, но в реалността тя е напълно зависима от Международната космическа станция и от САЩ. Китай въвежда в експлоатация множество ракети, които могат да се сравнят с тези, които някога имаше в СССР и в Русия, като в някои отношения даже надминават руските. Справедливо е да кажем, че китайците догониха и задминаха руската космическа програма.
Руският модул „НЕМ“, който може да стане основа на новата космическа станция на страната. Фото: Роскосмос
Дайте да поговорим за националната орбитална космическа станция, която Русия възнамерява да построи сама. Москва оповести намерението си да напусне МКС през 2024 година, макар че НАСА заяви желанието си да удължи съществуването на проекта.
-Има един библейски израз относно писмената на стената, в случая тези писмена са вече написани. Международната космическа станция наближава етапа, при който просто няма да може да бъде използвана, дори и да няма никакви политически или технически проблеми. Тя просто доближава до своя естествен край. В Русия от самото начало, преди 20 години, съществуваше идея, че международната станция трябва да бъде заменена от национална, която не зависи от партньори и на която Русия ще играе ключова роля. Тази станция следва да бъде главният пункт, където ще бъдат изпращани руските космонавти. Единственият въпрос е дали Русия ще може да поддържа финансово такъв проект. Русия имаше водеща техническа роля на Международната космическа станция, като 90% от парите идваха от други партньори. Русия получи идеалната възможност през 90-те години: тя предостави технологии и благодарение на тези технологии стана водеща държава в проект, платен от други. Ако разгледаме сходен проект, платен от само една държава, нека да погледнем примерно към Китай, където целият бюджет пада върху тази държава. Това е огромна дилема за Русия, тъй като става въпрос за финансиране на инфраструктура, която е изключително комплексна и скъпа и се намира както в космоса, така и на Земята. Ще има много повече финансова, техническа и политическа тежест върху всички руски участници в сравнение с това, което поемат на МКС.
Може ли Русия сама по себе си да построи такава станция и да я управлява, има ли ги тези ресурси?
-Това също е добър въпрос. Парите и техническите възможности са взаимосвързани. Русия понастоящем управлява крайно сложен комплекс на орбита, руският сегмент от инженерна и техническа гледна точка играе ключова роля в проекта МКС. Съответно всички тези компетенции и технологии могат да бъдат пренесени с успех към новата станция. По същество всичко, което Русия има на МКС, може да бъде използвано и на новата станция. Голямото „но“ е, че ако отделим руския сегмент от американския и поискаме той да съществува като отделна станция, това няма да е възможно поради липсата на ред компоненти. Освен това няма да е възможно и заради възрастта на модулите, включително и на новоизстреляния „Наука“. Системите са замислени преди 30 години и са построени преди 10-15 години. Те вече са на ръба на своя оперативен живот, гаранции и прочие. Ще трябва да се направи тази нова станция без партньори, осигуряващи гориво, мощност, животоподдържащи системи – и всичко това ще бъде поето от руската страна. Сега на Международната космическа станция руският сегмент получава ток от американския сегмент. Понастоящем в Русия се строи научно-енергетически модул, който може да осигури на станцията тези качества. Но от него, например, няма да има възможността да се излиза в открития космос, а на този етап това е абсолютно задължително – нивото на технологично развитие е такова, че станциите не могат да съществуват без космонавтите да излизат на „космически разходки“. Така че имаме нужда от шлюзов модул. Имаме нужда и от жироскопи за поддържане на ориентацията, ако не искаме да превозваме гориво през цялото време. Или трябва да преобразуваме този научно-енергетически модул, или да добавим нов жироскопичен модул. Освен това ние видяхме скоростта на сглобяване на руския сегмент на МКС – то започна през 1998 година и все още не е завършило. Сега нямаме на разположение 20 години, трябва да построим, изстреляме и сглобим всичките модули на новата станция за срок от 5 години.
От друга страна СССР изпълни всичко това през 80-те години. Въпросът е в следното – технологически космонавтиката придвижила ли се е напред? Грубо казвам, може ли да повторим това, което преди 40 години Съветският съюз правеше, т.е. автономно да поддържа своя станция на орбита? Или това вече е невъзможно, какви нови технологии са нужни?
-Архитектурно станцията, която се планира след МКС, изключаем някои разлики, наподобява на станцията „Мир“. „Мир“ започна да бъде строена в СССР, но междувременно СССР не успя да я дострои. Последните два модула на „Мир“ бяха финансирани от американците през 90-те. Дори за СССР бе много трудно да сглобява подобен тип станция. В Русия модулите на новата станция ще бъдат сглобени по същата схема, но естествено те ще имат модерна електроника и системи, които са разработени в съвремието. Това ще е еволюционен подход. Много от принципите, приложени на „Мир“ и МКС, ще бъдат директно използвани при строежа на новата станция. Това лесно може да се докаже, тъй като модулът, който сега е на Земята, бе първоначално предназначен за МКС. Сега се предлага той да е централният модул на новата станция, защото няма да има време да лети до МКС. Разбира се, съществуват алтернативни опции, но това е нерешен въпрос.
А какво ще правят американците и европейците, когато МКС престане да съществува?
-При американците съществува паралелна програма за усвояване на окололунното пространство и повърхността на Луната. Те вече много години строят кораба „Орион“, който вече е на финалната права. За него се строи огромна ракета, след множество проблеми и нея ще я доведат до края. Тази програма не е предназначена за околоземна орбита, тя цели усвояването на дълбокия космос, преди всичко на окололунното пространство. Същевременно има частни инвеститори в САЩ, които обещават да направят нова околоземна станция на базата на МКС. Компанията Axiom, например, разработва нови модули, които първоначално ще бъдат стиковани към МКС, а когато МКС завърши своята работа, ще бъдат отстиковани и ще станат нова станция. Тоест имаме подобие на руската стратегия, само че в САЩ се осъществява на ниво частен сектор. Дали тази компания ще може да направи всичко това е естествен въпрос, това зависи от инвестициите, но подобна програма съществува и се разработва в паралел на тази за усвояването на окололунния космос. С други думи американците и европейците имат план А и план Б, има опции къде да закарат астронавтите си и тези мисии са по-интересни от мисиите до Международната космическа станция.
Станцията „Мир“, заснета от борда на совалката „Дискавъри“ на 12-ти юни 1998 година. Photo credit : NASA
Нека да си поговорим за сътрудничеството на Русия със Запада в космоса. Има я и тази странна история с пробойната на МКС, когато бе открито изтичане на въздух през 2018 година. Тя очевидно е издълбана – Русия отрича, че може да е станало на Земята. Имаше продължително разследване и междувременно неясни намеци се появиха в руските медии относно американските астронавти. Накрая през август ТАСС публикува статия на журналиста Михаил Котов, в която, позовавайки се на някакъв източник, се съобщаваше за възможно заболяване на астронавтката Серина Ауньон-Чанслър. Бе поспорено, че може би това се е използвало за нейното преждевременно завръщане на Земята. В защита на Ауньон-Чанслър се изказаха ръководителите на пилотираните програми Кейти Лийдърс и Бил Нелсън, те излязоха с декларации, че обвиненията са безпочвени. След това ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин написа в Туитър: „Никога и никого не съм обвинявал. Прочетох интервюто с блогъра Котов. В света има много блогъри, но тук изценираха истерия от един. Роскосмос не обвинява никого, ние не искаме проблеми с нашето сътрудничество“. Имате ли идея какво се случи и защо тази астронавтка бе избрана за цел на анонимното обвинение?
-Не съм виждал никакви източници на информация относно как тази история се е развила, какво е доказало разследването. Не знам кой е издълбал пробойната, но подозирам, че е издълбана на Земята. Вероятно пробойната е издълбана при сглабянето на кораба. Тя е била запушена с примитивен метод, корабът е бил изстрелян и докато запушалката е задържала налягането, всичко е било обвито в мистерия. След като запушалката паднала, започнал теч и пробойната била открита от екипажа. Защо избраха тази астронавтка? Защото тя е жена. Те извадиха цяла серия от полуфакти, полуслухове и съшиха история на нивото на Човекоядката Елочка, която почна да циркулира в руските медии. Тя бе много популярна сред националистите и женомразците, а такива има много в Русия. Респективно скандалът бе отречен от ръководството на НАСА.
В „Дума“ Рогозин връзва участието на Русия на МКС с отмяната на санкциите, а след това в интервю за CNN заявява, че има проблем с превода и никога не е говорил такова нещо. Той се задява с Илон Мъск, това е знаменита история относно предложението на Рогозин САЩ да използват батут и накрая след като СпейсЕкс построиха „Крю Драгън“, Мъск заяви: „Батутът работи“. Има нещо трогателно във всичко това – Мъск хвали руските двигатели, кореспонденцията в Туитър съдржа по-скоро комплимент към Рогозин. Рогозин е специфична фигура, лесно е да се каже принципно, че е некомпетентен лидер, че всичкото зло идва от него. Може би представлява олицетворение, по-скоро е симптом, отколкото първопричина?
-Въпросът е философски. Стилът на поведение на Мъск и Рогозин е донякъде еднакъв, имаме атаки в интернет, твърдения, които не са ясни, неприятни ругатни с читателите – това касае както Мъск, така и Рогозин. Аз мисля, че това е симптом на нашето време, в голямата политика безспорно е налице подобна тенденция. Космическият отрасъл не е изключение. Съответно, когато атмосферата е циркова, някой би могъл да каже относно космоса, особено в среда, в която всичко е политизирано, че допреди това бе война между две идеологии, а сега вече не е война – че просто съществува национализъм. Космосът е една от областите, в които националистите се сблъскват едни с други, използват всяка ситуация да си докажат невинността и превъзходството си. Ние живеем в циркова атмосфера. Космонавтиката от първия ден, от изстрелването на първия спътник, бе съревнование и се използваше за политическа пропаганда. Същото се случва в Русия и днес, само че на по-неформално ниво. Необразованата и озлобена публика е вманиачена да доказва нещо на американците.
Може ли да кажем, че тази националистическа обвивка е вредна за каузата, че е просто пиар и няма нищо общо с каузата, че хората, които се занимават истински с космонавтика, спокойно си сътрудничат с техните западни колеги?
-По-скоро тази недружелюбност е симптом, който отразява положението на руското общество: увеличава се политическата изолация и намаляват количеството области, в които руските учени, специалисти и бизнесмени могат да си сътрудничат със Запада. Това създава нездрав климат вътре в Русия, вреди и на международното сътрудничество, което залязва. Сега възможностите за международно сътрудничество са практически затворени, а програмите, които бяха започнати през постсъветския период, са от облекчените взаимоотношения през 90-те години. Действията на ръководителите в Русия и на руската космическа индустрия много способстват за разрушаването на струдничеството. По мое мнение наближава период на охлаждане и разруха на цялото сътрудничество, ние това ще го видим до няколко години. Схемите, които бяха задействани от настоящите капитани на космическия отрасъл и от политическите лидери на Русия, вече започват да се усещат. Ще започнат да се усещат и в пилотираната космонавтика през идните години, освен ако няма рязък обрат към по-добро.
Източник: Радио Свобода
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
