Техниката и стратегията в тениса са се променили изключително много за последните 30 години.
В миналото, играчите са използвали по-плоски удари, в резултат на което топката отскача по-ниско и се движи по-бързо. Тенисистите в наши дни придават на топката много по-силно въртеливо движение, наречено топспин. При този начин на изпълнение на удара топката отскача по-високо и е по-трудно за опонента да я отиграе.
Ракетите, с които тенисистите играят, също са претърпели огромна промяна. В миналото са се ползвали дървени ракети, след което на мода излизат металните. В наши дни, почти всички ракети са изработени от карбонови нишки. Размерът на главата на съвременните ракети е станал значително по-голям, което допринася за по-дълги разигравания.
Не на последно място е физическата подготовка на спортистите. В наши дни, средствата за възстановяване и храната, която приемат атлетите, са доста различни от тези в миналото. Съвременните тенисисти са по-издържливи и имат по-развита мускулатура.
Сервис-мрежа
Една от най-печелившите стратегии в миналото е била сервис-мрежа или ретур-мрежа. Тази стратегия разчита на силен и насочен сервис, който да постави опонента в затруднено положение. След което играчът излиза на мрежата в опит за завърши разиграването в своя полза. По този начин той скъсява времето за реакция на другия играч, тъй като топката изминава около 50% по-малко разстояние, преди да се върне в неговата половина.
Знакови примери за този тип игра са носителите на множество титли от Големия шлем, Борис Бекер и Пийт Сампрас. В наши дни, основно високите играчи, което не са толкова атлетични, използват тази стратегия.
Сервис-мрежата е добра за тях, тъй като имат много силен сервис и покриват голяма част от мрежата, заради ръста и издължените си крайници. Знаменити примери са рекордьорът по директни точки от сервис, с 13 709 аса, хърватинът Иво Карлович и американецът Джон Иснър, който е вторият тенисист, преминал границата от 13 000 аса в своята кариера.
Защита от задната линия
Много играчи в наши дни използват защитна стратегия от задната линия. Те застават зад основната линия и целта им е да държат топката максимално дълго в игра, като по този начин се надяват опонентът да не издържи и да сбърка в някое от отиграванията си. Тези тенисисти също могат да атакуват, когато имат подходяща ситуация за това.
Такива играчи от близкото минало са шампионите от Големия шлем Андре Агаси, Майкъл Ченг и Лейтън Хюит. В началото на кариерите си, рекордьорите с по 20 титли от Големия шлем, Рафаел Надал и Новак Джокович, също използват тази стратегия.
Надал прави много мощни топспин удари и се придвижва ловко по корта. Джокович има едни от най-добрите ретур и бекхенд удари при тенис професионалистите. Тялото му е изключително пластично и той успява да върне топки, които за повечето тенисисти са непосилни.
Атака от основната линия
Друг вид стратегия е атакуващата игра от основна линия. При тази стратегия, играчите опитват да завършат топката с мощни и насочени по краищата на корта удари. Ако намерят подходящ момент, излизат на мрежата, за да завършат разиграването. Надал и Джокович подобряват играта си с годините и постепенно се превръщат в такива играчи.
Друг пример за агресивен играч от основната линия е шампионът от US open през 2009 г. Хуан Мартин дел Потро. Аржентинецът има изключително мощен и сравнително плосък форхенд, който лети с много висока скорост. Интересно е да отбележим, че той е един от малкото тенисисти, които успяват да спечелят турнир от Големия шлем в ерата на Федерер, Надал и Джокович.
Игра по целия корт
Последната стратегия, която ще разгледаме днес, е агресивният стил на игра от всяка зона на корта. Този тип играчи се адаптират много добре към стратегията на опонента си и използват подходящите удари за съответната игрова ситуация. Например, ако са изправени срещу играч, който използва защитна стратегия от задната част на корта, те атакуват мрежата. Играчите по целия корт използват удари, които максимално затрудняват опонента и променят играта си.
Най-добрият такъв тенисист е носителят на 20 титли от Големия шлем Роджър Федерер. Швейцарецът разполага с целия арсенал от удари и е изключително атлетичен. Сервисът му е умело прикрит и добре насочен. Интересен факт е, че той също използва удари с над средното ниво на топспин, но траекторията им не е толкова висока.
Григор Димитров е друг пример за играч по целия корт. В началото на неговата кариера мнозина го сравняваха с Федерер, заради подобния им стил на игра.
Тенисът е физически спорт, но психическата издържливост на играчите също е от огромно значение. „Големите трима“ Федерер, Джокович и Надал се отличават от повечето тенисисти със способността да се концентрират в мача и да са стабилни дори, когато са в неизгодна позиция.
