Есен златокоса веч
вятъра ленив събуди.
Облаци дъждовни, с меч,
втурнаха се в бой, кат луди.
С нови багри тя покри
храсти и треви, дървета.
С топла дреха пък дари
всяка животинка клета.
Горските певци към юг
тръгнаха в задружен полет.
Пусти ще останат тук
техните гнезда до пролет.
Плъзнаха мъглите пак.
Слънцето и то се скри.
Спомените топли, чак,
слана във утрото изтри.
С тъжна красота листа,
танц последен завъртяха.
Пъстри черги на места,
с шепот бавно те разстлаха.
