Какво ни казва външността, езикът на тялото и излъчването на тримата основни президентски кандидати Румен Радев, проф. Анастас Герджиков и Лозан Панов? Как имиджът влияе на изборните резултати? Анализ на социалния психолог Росен Йорданов.
Новетика: Какво значение има начинът по-който изглежда един човек?
Росен Йорданов: Има огромно значение! Това е установил и изучавал целенасочено Ървинг Гофман през 50-те години на 20-и век. Той говори за управлението на впечатленията и за стратегиите на себепредставяне, които всеки от нас ползва съзнателно или несъзнателно. А нашият велик поет-хуморист Радой Ралин го е казал много кратко и забавно: „Как ме мъчи тоз’ въпрос трагичен, ем да бъда откровен, ем да бъда симпатичен“.
Разбираемо, в политиката тези „знаци и символи“, с които персоната на кандидатите се аташира пред публиката (избирателите), следва да са контролирани и изчислени. Като казвам изчислени, имам предвид, че не всеки комуникационен канал може да се контролира така, че да постигне интерпретацията, която се цели.
По отношение на управлението на впечатленията, има няколко ключове канала – невербалното и паралингвистично (интонационното) поведение, вербалното себепредставяне, поведения-артефакти (аксесоари, дрехи, притежания, с които представяме себе си) и целенасочените поведения (подаръци, жестове, агресия, молби и прочие, с които целим определено нещо). Някои от тях могат да се изчислят и тренират по-добре от други.
А що се отнася до стратегиите, те генерално са две – експанзивна, насочена към осигуряване на благоразположение, и дефанзивна, свързана с усилията за ограничаване на негативни реакции и неодобрение.
Новетика: Униформата въздейства ли на подсъзнанието на избирателите – единият кандидат е във военна униформа, другите двама в тоги? Коя е по-силна като послание, и по-въздействаща?
Росен Йорданов: Да! Неслучайно униформите във всичките им милитаристични и други форми се ползват в много сфери на живота, особено там, където се цели да се внушава доверие и респект – армия, полиция, съд, образование, здравеопазване и други.
Преценката за кандидатите зависи както от историческите, културните и актуалните социални периоди и тенденции, така и от способността на конкретните личности да олицетворяват добрите и не дотам добрите примери.
По традиция ние, българите, се гордеем с мнозина наши военни – полк. Борис Дрангов, ген. Владимир Вазов и ген. Иван Колев, например. Но има и такива, от които се срамуваме, като ген. Рачо Петров.
В областта на образованието също има редица примери за наши учени и преподаватели, оставили следа в общественото съзнание, като просветители и водачи на нацията, още от д-р Петър Берон до наши дни. Тук също имаме избор между добри и лоши.
В това отношение, тогата на г-н Лозан Панов е „най-нерентабилната“ униформа в сравнение с останалите, защото историческата памет не изобилства от личности, които са образец за подражание в правосъдието. Общо взето, обществените настроения в тази сфера се движат между Марко Тотев (мирови съдия от 19-и век) и т.нар. „Народен съд“, като и в двата случая примерите не са светли.
За да преценим коя униформа ще е по-въздействаща за нашите съвременици, трябва да можем да предвидим изхода от битката на символите между „славата на бойното поле“ и „възрожденския устрем на нашите просветители“.
С днешна дата, мисля, че все повече хора ще предпочетат университетската тога пред военната униформа, защото ескалацията на напрежението достигна такива нива, че все повече хора се отвращават от конфронтационната „военна обстановка“, в която ни вкараха политическите партии, и най-вече Румен Радев.
Казано по военному, доскоро, за немалко хора, той приличаше повече на военачалник, приемащ тържествен парад на победата, а днес все повече наподобява военолюбив агресор, който изпраща на фронта нацията към поредна национална катастрофа. Има разлика, нали!?
Новетика: С езика на тялото, какво ни казват тримата претенденти? Владеят ли този език и може ли чрез него да достигнат посланията им до нас? Може ли да ни подведат умишлено или не? Или тялото не лъже?
Росен Йорданов: Тялото рядко лъже. Много може да говорим, но накратко казано – Радев е винаги изпънат, като главнокомандващ на парад, стреми се да внушава увереност и самочувствие, но по-скоро това което му се получава, е повече самонадеяност и назидателност. Освен това при него винаги се подозира една репетираност, наизустеност, отсъствие на спонтанност и автономия.
Скритото очакване и надежда на аудиторията към него беше, че като генерал, военен и пилот, той има лидерския капацитет да поема отговорност и да се справя със сложни практически ситуации, с кризи и реални проблеми, но както виждаме, това се оказа сериозна заблуда, ако имаме предвид хаотичните ходове, липсата на компетентност и бездействието, които личат във всяко негово и на правителствата му действия досега.
Проф. Герджиков изглежда естествено спокоен, компетентен и диалогичен, като учен и преподавател. Към присъщите му характеристики бих добавил и благост, която е особено ценно качество за политическите образи. При него, скритият въпрос на публиката е „има ли капацитет и умения да пренесе теорията на терена на практиката“, „дали има приложните умения, компетенции и най-вече воля да се справя с предизвикателствата извън учебната среда“.
Това е причината, според мен, стремежът (неговият личен и на екипа му) е да се подсилят впечатленията за него като човек на действието, който не бяга от проблемите, а е способен да ги решава, а също и като волеви и градивен в начинанията си. Може би най-важното за стратегията му досега е, че тя не е дефанзивна, а експанзивна – да печели одобрение и целяща да покаже, че той е човек, който първо мисли (при това самостоятелно), а след това действа (планирано), за разлика от настоящия обитател на „Дондуков“ 2.
Тук му помага неговият опит на ръководител (ректор): пост, който той изпълнява успешно от доста време в среда, която е доста по-сложна, отколкото мнозина си представят. Умението да отстояваш позиции, да постигаш общи цели и да осигуряваш съгласие сред хора с огромно самочувствие и претенции, и не на последно място, да изпъкваш сред тях, е наистина достойно за уважение.
При г-н Лозан Панов наблюдаваме елитарност, изисканост (на моменти твърде софистицирана) и независимост, но също така и интровертност, индивидуализъм, известно интелектуално високомерие и донякъде тщеславие. Последното вероятно е забелязано от екипа му, който в последните му изяви се опитва да го представи като по-народен човек, на който не са му чужди обикновените неща като ракийка, зимнина, селската кръчма и т.н.
Скритият въпрос при г-н Панов е дали е достатъчно ангажиран и адекватен към проблемите, различни от тези на съдебната система. Колкото и да са важни, особено в последния месец, хората имат друг дневен ред, свързан със здравни и икономически теми. Освен това, забелязвам, че в последните изяви на г-н Панов се наблюдава отказ от по-крайни изказвания, от дискриминативния подход, наложен от Радев и подкрепящите го формации, и усилия за налагане на по-консенсусен и партньорски образ.
Всъщност смятам, че лайтмотивът и тонът, наложени от проф. Герджиков и екипа му, за конструктивност и позитивизъм, се възприема все по-охотно от неговите конкуренти, макар на Румен Радев да са му доста трудни и неприсъщи тази лексика и поведение.
Новетика: Харизматични ли са тримата кандидати?
Росен Йорданов: Всеки по своему има харизма, но веднага правя уточнението, че тя ще има ефект само тогава, когато „изпълнителите“ на ролите не импровизират прекалено с очакванията на хората и се държат максимално естествено, за да са убедителни.
Точно поради тази причина смятам, че ако за г-н Герджиков и г-н Панов съществува повече пространство за импровизация и „уплътняване на образа“, за Румен Радев ще става все по трудно, защото той сам се вкара „в кьошето“ на крайната риторика и властолюбието, и едва ли ще изглежда убедителен, ако реши да покаже повече добронамереност, безпристрастност и кооперативност.
Тази задача се усложнява, защото и лидерските му качества са все повече резонно поставени под съмнение, особено що се касае за стратегическо мислене, проактивност, чувствителност към проблемите и грижите на хората, и крайната безидейност и реактивност в действията му.
Новетика: Ще отчете ли избирателят семейното положение и произход на претендентите?
Росен Йорданов: Българският избирател не е типичният европейски избирател, който може да бъде поставен в координатната система на основните европейски ценности. В това число и през призмата на християнския морал и първичния носител на тази етика – традиционното християнско семейство.
Смятам, че здравото семейство – като имиджова характеристика – се харесва принципно, но също така липсата на такова не се отчита като толкова негативна черта. Дори в някои случаи, както се убедихме без съмнение през последното десетилетие, „донжуановата репутация“ на бившия ни премиер работеше в негова полза.
Новетика: Как ще коментирате последните социологически проучвания на Галъп, според които Радев ще получи 51.2%, проф. Анастас Герджиков 22.5%, Мустафа Карадайъ 7.9% и Лозан Панов 6.2%?
Росен Йорданов: Много пъти съм казвал, че някои социологически агенции в България, особено цитираната от Вас, работят предизборно като пропагандни централи. Няма как да има разлика от почти 9% с изследванията на други агенции, когато става дума за Румен Радев.
Те винаги правят един и същи номер – завишават традиционно резултатите на БСП, в случая на Радев, за да предизвикат т.нар. „ефект на ореола“, надявайки се, че хората са склонни да подкрепят победителя.
Забележете, това изследване се появи в момент, когато репутацията на Радев се рушеше под натиска на проблемите, които неговото правителство не успява да овладее – цени, пандемия, Вера Су и т.н.
Същата агенция ни убеждаваше преди месец-два, че одобрението към Радев надвърля 60-65%. Още тогава изразих съмнение в тези данни, защото „Одобрявам“ не отговаря на „Ще гласувам за“.
Когато се появиха първите истински данни и се видя, че Радев е подкрепян от малко над 40%, лъжата лъсна и трябваше да се замаже някак.
Те правят и един чисто статистически трик – със стандартната статистическа грешка, която е +/-3%. Естествено, твоите фаворити получават +3, а недолюбваните им конкуренти -3. По този начин можеш да стопиш приблизително 6% от реалната разлика.
За мен, истината е, че Радев много се страхува, както и агентите на ДС, от които е насочван и заобиколен. Когато видяха, че реалната разлика на старта на кампанията с проф. Герджиков е в рамките на 11-13%, се включи и пропагандната машина.
Тази разлика може да бъде преодоляна на втори тур с реалните гласове на партиите и избирателите, които отдавна заявиха, че ще гласуват срещу Румен Радев, независимо кой е неговият опонент. Общият брой на тези твърдо заявили намеренията си и гласуващи избиратели варира между 1 100 000 и 1 250 000. Ако добавите и традиционно десните избиратели, които на първи тур ще се колебаят между г-н Герджиков и г-н Панов, тази цифра нараства сериозно. Към това трябва да добавим и намалената избирателна готовност в чужбина.
При намалена избирателна активност на втори тур нещата не са никак розови за настоящия президент. Както прогнозирах преди два месеца – Радев няма да спечели втори мандат.
