По повод днешното решение на Конституционния съд, който обяви указа на президента Румен Радев от 10 май 2021 г. за назначаването на Кирил Петков за министър на икономиката в първото служебно правителство на Стефан Янев за противоконституционен, разговаряхме с Любомир Талев, юрист, доктор по конституционно право и директор на дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерството на правосъдието от 2016 г. до 2021 г.
Новетика: Как ще коментирате днешното решение на Конституционния съд (КС), който обяви указа на назначаването на служебния икономически министър Кирил Петков, за противоконституционен?
Любомир Талев: Очаквано решение. Отдавна го бях прогнозирал, включително с какъв резултат ще стане, а именно, че 11 конституционни съдии ще обявят указа на президента за противоконституционен. Така и стана.
От юридическа гледна точка, нещата са абсолютно ясни. Някои от нашите най-видни специалисти по публично и конституционно право вече бяха дали своето становище. Например деканът на Юридическия факултет на СУ, проф. Даниел Вълчев и ръководителят на Катедра „Конституционно-правни науки“ в СУ, проф. Пламен Киров.
Те бяха казали ясно, че указът е противоконституционен, тъй като от доказателствата, събрани по делото, е очевидно, че към момента на подаване на декларацията във връзка с назначаването на Кирил Петков за служебен министър, той не се е бил освободил от канадското си гражданство. Това е абсолютна забрана съгласно чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Няма две мнения по този въпрос и всяка интерпретация, че е достатъчно едностранно да заявиш, че се отказваш от чуждестранно гражданство, е невярна, тъй като има законен ред за освобождаване от гражданство.
Виждаме, че единственият конституционен съдия, който се подписа с особено мнение, го направи по темата за допустимостта. Става въпрос за доскорошен спор дали все още има правен интерес – от Президентството единствени се опитаха да застъпят тази теза – че тъй като към момента на решаване на делото Петков вече не е служебен министър, интерес няма и делото трябва да спре да се разглежда.
Само че по тези въпроси има фундаментално решение на КС номер 3/2020 г., в което ясно се казва, че за ненормативните актове – каквито се явяват и указите на Президента за назначаването на служебно правителство – обявяването им за противоконституционност има ефект от датата на издаването им. Т.е. Кирил Петков никога не е бил министър, и при това положение всички нормативни актове – под формата на наредби, правилници и инструкции, и всички административни актове под формата на заповеди, които е издал – се явяват нищожни, тъй като са издадени от човек, който никога не е бил министър.
В този смисъл, правният интерес е налице, защото всички хора, които са засегнати от тези актове, ще могат да ги обжалват.
Новетика: Има ли истина в думите на Кирил Петков, че заради решението на КС, България е загубила част от своя суверенитет, тъй като КС се е подчинил на „административните актове на чуждите държави?“
Любомир Талев: Колебая се да окачествя тази теза като смехотворна или като изключително нагла, а може би и двете в равни пропорции. Защото лицето, канадски гражданин, Кирил Петков, се приравнява и олицетворява с българския суверенитет.
Едно време, крал Луи XIV във Франция е казал: „Държавата, това съм аз“. Вярно е, че в Канада френският е един от официалните езици, но мисля, че правенето на толкова преки заемки от г-н Петков е недопустимо.
Неговото задължение като лоялен гражданин на България – който иска да заеме държавна длъжност – е преди това да се освободи от чуждото си гражданство. Той не е направил достатъчно за тази цел; прекалено късно е подал заявление, знаейки много добре, че нормално отнема около 6 месеца (в неговият случай е отнело само 4 месеца).
Административните процедури – както ги нарича самият той – са много важни, защото чуждата държава проверява и преценява дали да го освободи, от гледна точка на неизпълнени задължения от всякакъв вид: публично-правни и наказателни.
Затова КС много добре е казал, че Петков прекрасно е осъзнавал положението в момента, в който е подписвал декларацията, защото както е видно от подписаната апликация, той е отбелязал, че ако бъде освободен от канадското си гражданство, ще прекъсне всякакви връзки с канадската държава, могат да настъпят неблагоприятни за него последици, и ще спре да се ползва от облагите, с които се ползва като канадски гражданин.
Новетика: Петков също посочва, че „нито Конституцията, нито друг закон в България определят кой точно е моментът на признаване на отказа от чуждо гражданство“?
Любомир Талев: Този коментар показва отчаяние и поредна наглост от страна на г-н Петков, или фрапираща некомпетентност от страна на екипа му от правни консултанти.
Конституцията е основен закон на държавата. Тя поставя фундаментите и основните положения, и няма как да се превърне в наръчник от инструкции за всеки институт, който фигурира в нея.
Когато Конституцията казва, че държавният служител трябва да има само българско гражданство, тя очевидно реферира към законовоустановения в съответната държава ред за придобиване и освобождаване от гражданство.
Аз бих задал на екипа на г-н Петков и лично на него насрещния въпрос: ако той твърди, че е достатъчно да подаде заявление, че не иска да бъде канадски гражданин, това означава ли, че когато кандидатства за канадско гражданство, е било достатъчно просто да заяви, че иска да стане канадски гражданин, и от този момент вече е такъв? Процесите са огледални и мисля, че отговорът е очевиден за всеки от вашите читатели, включително за тези, които не са юристи.
Новетика: Валидни ли са заповедите и документите, издадени от Кирил Петков?
Любомир Талев: Отново ще Ви върна към решение на КС номер 3 от 2020 г. То променя цялата дотогавашна практика на съда по тези въпроси, затова трябва да се позоваваме на него. В мотивите на това решение се казва, че актовете, издавани от това лице, не стават автоматично невалидни. Те могат да бъдат оспорени пред съда.
Може да ги оспори всеки, който има правен интерес. Най-ясен за читателите пример е: всички хора от бордове на държавни дружества, които той уволни, за да назначи свои близки. Те очевидно имат правен интерес да оспорят актовете за уволнението си. А в случая с ББР – това са всички фирми, които по някакъв начин са засегнати от неговите действия.
Не мога да си представя кой съд няма да вземе под внимание, че въпросният акт е издаден от лице, което се представя за министър, а всъщност не е.
Новетика: Научихме, че Прокуратурата също се е самосезирала по случая с двойното гражданство на Кирил Петков?
Любомир Талев: Да. Неотдавна излезе официално съобщение от Прокуратурата, че е образувана проверка за евентуално престъпление по чл. 313 от НК – заявяване на неистина или затаяване на истина при подаване на декларация, която по закон се изисква да се представи пред държавен орган.
В момента по тази проверка не могат да се провеждат действия, тъй като г-н Петков – в качеството си на кандидат за народен представител – разполага с имунитет. Ако бъде избран, ще има депутатски имунитет. Но съгласно промяна в Конституцията от 2006 г., на депутатите се позволява да се откажат от имунитета си (като запазят депутатското си място) и така позволяват срещу тях да се предприемат действия.
Ако г-н Петков е толкова почтен – както се опитва да приватизира думата „почтеност“ за политически цели и както твърди, че не се страхува и че съвестта му е чиста – ще има пълната възможност да се откаже от своя имунитет и да позволи разследването срещу него да продължи.
Прокуратурата – за ужас на много хора – си върши работата, на моменти дори прекалено ефективно. Затова на някои хора от Дубай се налага да плащат за протести, а други пред Президентството да размахват юмруци. Затова и г-н Петков – който се опитва да се изкара жертва на Прокуратурата – каза, че работи за смяна на главния прокурор. Така вече може да твърди, че понеже е казал, че иска да го сменя, сега е жертва на политическа репресия.
Новетика: Ако Петков не се откаже от депутатския си имунитет, какъв сигнал ще изпрати това на българските граждани?
Любомир Талев: Сигналът ще бъде, че всички тези приказки за почтеност, за нулева корупция, важат само, когато подозираме в непочтеност политическите си опоненти. Когато става въпрос за „нас“, правилата не важат.
Новетика: Как ще повлияе решението на КС върху рейтинга на президента Радев за втори мандат? Той днес каза, че не е знаел за двойното гражданство на Петков.
Любомир Талев: Няма как да не повлияе. Бих ви върнал на становището на проф. Пламен Киров, който казва, че ако Президентът е искал, е можел да провери. Президентът – ако му вярваме, че не е знаел – е проявил небрежност, която е недопустима за толкова висш държавен служител. Тъй като макар и държавен глава, Президентът е служител на нас, гражданите.
Докато г-н Петков беше служебен министър, Президентът не го уволни или смени. Обясняваше, че повдигали въпроса за гражданството, защото г-н Петков разбивал много схеми. И в нито един момент не се разграничи от него.
Тогава възниква въпросът: каква е тази зависимост? С какво Петков и кръговете, които стоят зад него, държат Президента? И трябва ли такъв човек да бъде Президент с втори мандат?
Новетика: Защо е важно държавните служители да имат само българско гражданство?
Любомир Талев: КС много ясно изрази, че – в условията на глобализация и в 21-и век – не можем да пренебрагваме връзката на нашите държавни служители с други държави.
Някои казват, че „това е анахронизъм“, „той с какво е навредил на държавата“ и т.н. Както КС е казвал и по-рано, и сега, когато си гражданин на чужда държава, ти имаш публично-правни задължения към нея. Ако си двоен гражданин, дължиш лоялност не само на българската държава, но и на чуждата.
Затова искам да обърна вниманието на читателите, че това не е – както се опитва да им внуши г-н Петков – някакво нарушение, изпразнено от съдържание и обществена опасност, а става въпрос за българския национален интерес.
Затова възниква въпросът – на кого ще дължат лоялност нашите политици? На българската държава или на чуждата държава? В Библията е казано, че не можеш да служиш на двама господари, защото към единия ще се привържеш, а другия ще намразиш.
Слушахме сълзливи обяснения от страна на бащата на г-н Петков, колко хубаво е било в Канада, как е работил цял живот, за да го направи канадски гражданин. Щом за тези хора Канада е очевидно по-хубава държава от България, как да очакваме, че ще бъдат по-лоялни към България, отколкото към тази друга държава, в случая Канада?
За тези неща е много важно да се следи. В рамките на два дни, КС взе две ключови и много важни решения, и ги реши по много правилен начин. Вчера подкрепи нашата национална идентичност и подчерта ясно, че нашата държава и народност са изградени на основата на източно-православното вероизповедание. А днес каза, че националният суверенитет се пази именно когато се следи, висшите ни държавници да имат публично-правна връзка единствено с България, а не с чужда държава.
Така че противно на това, което г-н Петков твърди, решението на КС е утвърждаващо за българския национален суверенитет.
