Ураган,
прекършил топлината,
ме захвърли
отмаляла,
без посока,
като изгубен във времето
стон…
Една пътека незрима
ме връща, към извора чист
на сърцето ти,
за глътка надежда и вяра.
Огънят жив на ръцете ти,
болката ми отнема.
Светлината в очите ти
мрака разсича
и цвете разцъфва
в гърдите ми.
Отново съм птица
и пея за тебе.
