На 20 ноември 2001 г. 36 души от 12 държави в Европа, Америка и Австралия, извършват нещо немислимо за комунистически Китай: събират се на емблематичния площад „Тиенанмън“ в центъра на столицата Пекин и разпъват банер с изписани на китайски и английски език думите Истинност, Доброта, Търпение.
Само заради това те са незабавно оградени от дузина полицейски коли, натикани в тях със сила, удари и ритници, и откарани и бити в полицейския участък в подземието под площада.
Спасява ги единствено фактът, че не са китайци…
Какво се случва всъщност?
Всичко започва няколко месеца по-рано в Канада, където Джоел Чипкар и Зенон Долницки чуват за все повече арести, мъчения и убийства в Китай на последователи на духовното учение Фалун Дафа, още известно с името Фалун Гонг.
Учението – базирано на древните традиции за самоусъвършенстване в Буда и Дао – бива забранено на 20 юли 1999 г. от тогавашния президент на КНР и лидер на китайската комунистическа партия, Дзян Дзъмин. А симпатизантите на древната философия – обявени за врагове на народа. Причината: стават почти два пъти повече от членовете на партията, и това е възприето от Дзян като пряка заплаха за нейната власт.
Само за една нощ цялата държавна машина се обръща срещу тези близо 100 милиона мирни граждани на Китай (6-8% от населението). Единственият останал им начин да заявят своята невинност, е да излязат на площад „Тиенанмън“ и оттам да се обърнат към властите и обществеността.
Световните медии са запечатали многобройни кадри как полицаи бият и влачат последователи на Фалун Гонг по площада към бусове, с цел да заглушат техния апел за прекратяване на безпочвените репресии.
И тъй като самите Джоел и Зенон практикуват Фалун Гонг и лично са изпитали здравните и морални ползи от следване на трите принципа Истинност, Доброта, Търпение, и изпълнение на петте медитативни упражнения, им хрумва идеята и те да идат и апелират на „Тиенанмън“.
Спонтанно желание
Спонтанното желание на двамата канадци отеква бързо до САЩ и през океана. Оказва се, че за него са мислили по същия начин и в Германия, Франция, Швеция, Швейцария и дори Австралия.
Речено, сторено. Насрочват дата и час, на която всички желаещи да се срещнат на знаковия площад в северната столица, както гласи на китайски името на Пекин.
Почти никой не знае кой друг ще се включи в инициативата. Всички пристигат от различни точки на света и запазват различни хотели, за да не будят подозрение. Но канадците се подготвят солидно.
Джоел зашива в презрамката на раницата си скрита камера, за да заснеме протеста. Той знае, че на площада ще е пълно с полицаи и че ако носи нормална камера, ще му я конфискуват.
Зенон пък подготвя огромния банер, който ще издигнат. Прави и един по-малък, който по-късно поставя на Великата китайска стена…
В уговорения ден и час, 36-имата стъпват на площада и когато минават около избраното място на събитието, започват да се засичат и разпознават, изненадано казвайки с очи: „И ти ли, и и ти, и ти…?“
Скоро след това се събират в група, нареждат с в редици и изненадващо за тълпата разпъват огромен златистожълт банер с надпис на китайски и английски: „Джън (Истинност), Шан (Доброта), Рен (Търпение)“.
Буквално на десетата секунда към групата светкавично се приближават полицейски коли с надути клаксони. Цивилни полицаи по мегафони дават команди на туристите да се отдръпнат.
Последва арест, задържане и насилие…
Отровна пропаганда и филм
Все пак побоят, счупеният нос и изместената челюст не са най-страшното, което преживяват смелите правозащитни доброволци.
Те са шокирани най-вече от факта, колко много китайците са „отровени“ от пропагандата и словото на омразата срещу Фалун Гонг, и как лицата им от усмивка, започват да излъчват страх и паника, само при споменаването на името на практиката и нейните три принципа.
Пропагандата и натискът върху обществеността да мрази Фалун Гонг се засилва още повече след т.нар. „инцидент със самозапалването“ навръх китайската Нова година през февруари 2001 г., когато китайските държавни медии съобщават, че петима членове на Фалун Гонг са се самозапалили на площад „Тиенанмън“. По-късно се оказва, че това е инсценировка и че жертвите не са били последователи на набедената медитативна дисциплина.
36-имата също научават, че дни преди техния арест, на площада са били бити техни съмишленици, една от които вероятно е изгубила живота си.
Надеждата им е, че тяхната саможертва ще вдъхне кураж на местните последователи на Фалун Гонг и че същевременно ще помогне на полицаите и обществеността да разберат, че всичко лошо за практиката, което са чули от китайската комунистическа партия, е лъжа.
Вълнуващата история на 36-имата – с разкази от първо лице и кадрите от камерата на Джоел – е увековечена в документалния филм „Пътуването до Тиенанмън“ (Канада, 2014), който може да се гледа безплатно в Youtube със субтитри на български език.
