Габонска усойница
4 Ноември 2009 / 02:05 | Автор: Snake |
| Категория:
Любопитно
,
Здраве
,
Лични
,
Други
,
Хоби и развлечения
| Рубрики:
Отровни
,
Полезно
Възрастните достигат средно 122-152 cm дължина с максимален размер 205 cm за екземпляр, уловен в Сиера Леоне. Половете могат да бъдат различени по съотношението на дължината на опашката към дължината на тялото: приблизително 12% за мъжките и 6% за женските. Възрастните, особено женските, са много големи и силни. Женски екземпляр има следните размери:
Обща дължина 174 cm
Ширина на главата 12 cm
Обиколка 37 cm
Тегло (празен стомах) 8.5 kg
В описанието си на Bitis gabonica, Споулс и сътрудници (2004) посочват средна дължина 80-130 cm и максимален размер 175 cm и отбелязват, че вероятно видът може да достигне и по-голяма дължина. Те признават, че има сведения за екземпляри с дължина „над 6 фута” и даже над 2 m, но твърдят, че няма доказателства в подкрепа на това.
Главата е голяма и триъгълна, докато вратът е значително стеснен: почти една трета от ширината на главата. Между изпъкналите ноздри са разположени чифт рогчета – много малки при B. g. gabonica, но много по-големи при B. g. rhinoceros. Очите са големи и подвижни, разположени в предната част на главата и обградени с 15-21 люспи. Около горната част на главата има 12-16 люспи. 4-5 реда по-малки люспи разделят люспите под очите от тези над горната устна. Над горната устна има 13-18 люспи, а под долната – 16-22. Зъбите могат да достигнат дължина до 55 mm: най-дългите от всички отровни змии.
По дължината на тялото са разположени 28-46 реда гръбначни люспи, всички те са ръбести с изключение на тези от външните редове от всяка страна. Страничните люспи са леко несиметрични. При този вид има 124 до 140 коремни люспи: рядко повече от 132 при мъжките и рядко по-малко от 132 при женските. Наблюдават се 17-33 двойки подопашни люспи: мъжките имат не по-малко от 25, женските не повече от 23. Аналната люспа е една единствена.
Окраската е от бели, правоъгълни петна, спускащи се до средата на гърба, пресечени от тъмни шарки с жълти ръбове с формата на пясъчен часовник. По слабините се наблюдават серия ромбоидни очертания в сиво-бежово до кафяво с малки вертикални линии по средата. Коремът е светъл, с неправилни кафяви или черни петна. Главата е бяла или кремава с тънка тъмна линия по средата, черни петънца и тъмен синьо-черен триъгълник зад и под всяко око. Ирисът е с кремав, жълто-бял, оранжев или сребрист цвят.
Разпространени имена
Габонска пепелянка, пеперудена усойница, горска пуфтяща усойница, swampjack, Габонска отровница. Габонска усойница. Първоначално името е дадено от португалците, Габон (Gabão) е името на естуара, на който е построен град Либревил в Габон и на малка територия на единия бряг от ръкава. По настоящем, Габон се свързва и със северната част на Френско Конго, източно от екватора, разположен между Атлантическия океан и 12° Източна дължина.
Географски район
Този вид може да бъде открит в Гвинея, Гана, Того, Нигерия, Камерун, Демократична република Конго, Централна Африканска република, Южен Судан, Уганда, Кения, Източна Танзания, Замбия, Малави, източната част на Зимбабве, Мозамбик, североизточните райони на провинция Квазулу-Натал в Южна Африка. Но името на вида се свързва с „Габон” (Африка).
Maлоу и сътрудници (2003) посочват и Сиера Леоне и Либерия в Западна Африка като място на разпространение на вида.
Естествена среда
Обикновено този вид може да се открие в тропически гори, близо до гористи местности, предимно на малки надморски височини, но понякога и на 1500 m. Споулс и сътрудници (2004) споменават за максимална надморска височина 2100 m.
В Танзания този вид е откриван в гъсталаци, плантации за отглеждане на кашу, и в земеделски земи под храсти и в гъсталаци. В Уганда такива змии са намирани в гори и близо до пасища. Те живеят добре и в разработени горски местности: какаови плантации в Западна Африка и кафеени плантации в Източна Африка. Откривани са и във вечнозелените гори на Замбия. В източната част на Зимбабве, се появяват само в региони с голямо количество валежи по залесените склонове. Изобщо те могат да бъдат открити и в блатисти местности, но също и в застояли и течащи води. Обикновено се срещат в земеделски райони близо до гори и нощем по пътищата.
Поведение
Активни предимно през нощта, те са познати като бавноподвижни и кротки животни. Обикновено ловуват от засада, често изкарват дълги периоди от време неподвижни, чакайки да се появи подходяща плячка. Те ловуват активно най-вече през първите шест часа от нощта. В Кумаси, Гана, те често са убивани около обори в открити местности в близост на около 500 m от гори – знак, че са били на лов за мишки в тревата. Обикновено са много търпеливи змии, дори и когато са докосвани, и рядко хапят или съскат. Но все пак има и раздразнителни индивиди.
Придвижването при тях се извършва по права линия, с лениво „загребващо” движение на коремните люспи. Когато са застрашени могат да се движат и настрани, но само на кратки разстояния. Дитмарс (1933) даже ги описва като способни да се извиват странично.
Когато са заплашени те съскат като предупреждение с плътен звук в непрекъснат ритъм, като при всяко издишване леко навеждат глава. Вероятността да атакуват е малка, освен ако не са силно раздразнени.
Има многобройни описания на неагресивната им натура. Суини (1961) пише, че те са толкова кротки, че „можеш да ги докосваш толкова спокойно колкото и всеки друг неотровен вид”, въпреки че това съвсем не е препоръчително. В Лейн (1963) Йонидис обяснява, че хваща екземплярите и най-напред ги докосва леко по върха на главата с маша. Рядко се проявява раздразнение, така че често машата бива оставяна настрани и змията бива хващана здраво за врата с едната ръка и тялото се поддържа с другата. Той твърди, че змиите почти никога не се съпротивляват.
Пари (1975) описва, че този вид има по-голяма подвижност на очите от другите змии. По хоризонтала очите могат да се движат дори и когато главата е извита нагоре или надолу под ъгъл до 45°. Ако главата е извита на 360°, едното око ще се извърти нагоре, а другото надолу в зависимост от посоката на въртене. Също така ако едното око гледа напред другото гледа назад, все едно че са фиксирани на ос, която ги свързва. По принцип очите често бързо и рязко поглеждат напред и назад. Когато спят очите не се движат и зениците са плътно затворени. Когато животното се събуди зениците се отварят рязко и се възобновява движението на очите.
Хранене
По принцип тези змии ловуват като дебнат жертвите от засада, но са активни след здрачаване. Атакуват жертвата и я държат здраво докато я умъртвят. Също така повдигат жертвата си от земята, за да не успее да се захване за близък предмет или растение. Плячки, достатъчно големи, за да представляват заплаха, биват пускани на свобода и търсенето продържава след няколко минути.
Тези змии се хранят с различни птици и бозайници като гълъби, някои видове гризачи, зайци и мангусти. Има сведения и за някои необичайни плячки като маймуни, дългоопашати бодливи свинчета (Atherurus) и дори малки мускусни сърни (Neotragus).
Размножаване
По време на половата си активност мъжките водят борба помежду си – единият мъжки трие брадичката си по гърба на другия. Вторият повдига главата си възможно най-високо. Когато и двамата направят това шиите им се преплитат. Когато главите се изравнят, те се обръщат един към друг и започват да се блъскат. Телата им се преплитат и си разменят местата. Те не обръщат внимание на нищо друго и продължават дори и когато паднат на земята или във водата. Понякога те се преплитат и притискат толкова силно, че люспите им се изправят от натиска. Наблюдавани са да се борят помежду си и със затворени усти. Понякога съперниците се уморяват и прекратяват борбата по „взаимно съгласие”, почиват си за известно време, преди да продължат отново. Борбата приключва, когато един от двамата успее да натисне главата на другия до земята и да повдигне своята на 20-30 cm. Тези борби могат да се провеждат и по 4-5 пъти в седмицата, докато приключи ухажването и копулацията.
Бременността продължава около една година, което предполага цикъл на размножаване 2-3 години. Възможен е и 5-годишен цикъл на размножаване. Обикновено раждат през късното лято. B. g. gabonica ражда 8-43 живи малки, а B. g. rhinoceros и до 60. Но реалният брой на потомството рядко надвишава 24. Новородените са с дължина 25-32 cm и тежат 25-45 g.
Отрова
Поради кроткия си нрав и факта, че географското им разпространение е ограничено предимно в тропическите гори, ухапвания се наблюдават сравнително рядко. Въпреки всичко ако това се случи, винаги трябва да се потърси лекарска помощ. Дори и среднодълбоко ухапване от екземпляр със средни размери е потенциално фатален.
Отровата сама по себе си не е силно токсична. При мишки количеството LD50 е 0.8 – 5.0 mg/kg IV, 2.0 mg/kg IP и 5.0 – 6.0 mg/kg SC. Но отровните жлези са огромни и произвеждат най-голямото количество отрова в сравнение с другите отровни змии. Количеството на отровата е свързано с теглото на екземпляра, но не и с интервалите на отделянето й. Браун (1973) посочва 200-1000 mg (изсушена отрова), има сведения и за 200-600 mg при индивиди с дължина 125-155 cm. Споулс и Бранч (1995) твърдят, че при едно ухапване могат да бъдат впръскани 5-7 ml (450-600 mg) отрова.
В свое изследване Марш и Уейлър (1984) дават сведения за максимален добив на 9.7 ml течна отрова, която се равнява на 2400 mg изсушена отрова. Те прикрепили „крокодилни” електроди на краищата на отворената челюст на упоени екземпляри (дължина 133-136 cm, обиколка 23-25 cm, тегло 1.3 – 3.4 kg) и добивали 1.3-7.6 ml (средно 4.4 ml) отрова. Два-три електрически импулса по пет секунди всеки били достатъчни, за да изпразнят жлезите. От змиите, използвани за изследването, е била добивана отрова 7-11 пъти за 12-месечен период, през който те са били в добро здраве и силата на отровата им се е запазила една и съща.
Имайки предвид чувствителността на маймуните към тази отрова Уейлър (1971) преценява, че 14 mg отрова биха били достатъчни да убият човек: еквивалентно на 0.06 ml отрова, или 1/50 – 1/1000 от това, което може да се добие при еднократно изпразване на жлезите. Бранч (1992) е на мнение, че 90-100 mg биха били фатални за човека. Марш и Уейлър (1984 г.) пишат, че 35 mg са достатъчни, за да убият 70-килограмов човек (1/30 от средния добив отрова от този вид змии).
При човека ухапването причинява бързо и силно подуване, остра болка, силен шок и образуване на мехури по кожата. Други симптоми могат да бъдат некоординирани движения, дефекация, уриниране, оток на езика и клепачите, конвулсии и изпадане в безсъзнание. Възможно е образуването на мехури, синини и дори некроза на голяма площ от тялото. Внезапна хипотензия, увреждане на сърцето и задух са също вероятни. Като възможни последици от ухапването са и затруднения в съсирването на кръвта и вътрешни кръвоизливи, които да доведат до наличие на кръв в урината и кръвоповръщане. При локални увреждания на тъкани може да се наложи хирургическа намеса и дори ампутация. Лечението е бавно и не са рядкост случаите с фатален край.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
Няма добавени коментари!
