Снимка на марсианската повърхност, заснета от марсохода „Пърсъвиърънс“ вчера, на 14-ти януари. Photo credit : NASA / JPL-Caltech
15 януари 2022 г. 11:00 ч.
Светослав Александров. Марсоходите на НАСА „Пърсъвиърънс“ и „Кюриосити“ нееднократно са се натъквали на органични молекули в древните скали, разположени на повърхността на Червената планета. Но макар че органичните вещества представляват структурните блокчета на живите организми, наличието им само по себе си не е показател, че някога на Марс е имало живот, тъй като съществуват както биологични, така и небиологични механизми за тяхното образуване. Екип от учени с водещ изследовател от Института за наука Карнеги откри такъв небиологичен механизъм.
Изследването е направено на базата на марсианския метеорит ALH-84001, който е бил намерен в Антарктида през 1984 година. Учените смятат, че това е едно от най-древните късчета скали, откъснали се от Марс в неговото далечно минало и впоследствие попаднали на Земята.
Ендрю Стийли, водещият автор на научната публикация в Сайънс, си е партнирал със свои колеги от Карнеги, както и с изследователи от Немския изследователски център за геологични науки, Свободния университет на Берлин, космическия център на НАСА „Джонсън“, за да подложат метеорита на множество комплексни изследвания – изотопен анализ, спектроскопия, снимане в наномащаб.
Учените откриха, че в древното минало на Марс са протичали взаимодействия между скалите и водата, сходни с тези, които се случват и на Земята. Два са основните процеси, които са оформили химичния състав на марсианските скали. Единият се нарича серпентинизация – когато богати на желязо или магнезий скали взаимодействат с течаща вода и така минералогичната им структура се променя, като се отделя водород. Другият е карбонизация – когато протичат реакции между скалите и богата на въглероден диоксид кисела вода, водещи до образуването на карбонатни минерали.
Все още не е ясно дали тези процеси са протичали едновременно или последователно, но данните показват, че взаимодействията между водата и скалите не са продължили дълго. Измерванията също така потвърждават, че в хода на реакциите са се образували органични вещества от редукцията на въглероден диоксид.
Но макар че сега вече ни е известен небиологичен път за синтезирането на органични вещества на Марс, това не е лоша новина за търсенето на живот на планетата.
„Този тип небиологични, геологични реакции са отговорни за натрупването на пул от органични съединения, от които животът може да е еволюирал. Това е сигнал, който трябва да вземем предвид, докато търсим доказателства за отминал живот на Марс“, категоричен е Стийл. „Нещо повече, ако тези реакции са протичали на древния Марс, значи е трябвало да са протекли и на древната Земя и вероятно могат да обяснят резултатите, които видяхме на луната Енцелад на Сатурн. Всичко, което е необходимо за този тип органичен синтез, е морска вода, която съдържа разтворен въглероден диоксид, процеждаща се през вулканичните скали. Търсенето на живот на Марс не е просто опит да си изясним въпроса дали сме сами във Вселената. Той се съотнася и към условията на Земята и засяга въпроса – откъде сме дошли ние?“
Източник: институт за наука на Карнеги
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
