43 години след полета на Георги Иванов: все още не правим достатъчно, за да имаме нов космонавт

2
238
Добави коментар
redbul80
redbul80

На снимката – Георги Иванов (вляво) и Николай Рукавишников в космическия си кораб „Союз 33“

10 април 2022 г. 10:30 ч.

Светослав Александров. Днес отбелязваме 43 години от изстрелването на пилотирания космически кораб „Союз-33“ с екипаж, състоящ се от космонавта на СССР Николай Рукавишников и българския му колега Георги Иванов. С този полет България става шестата държава в света след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР със свой гражданин в околоземното пространство. След само още една мисия (тази на „Союз ТМ-5“ с българина Александър Александров), нашата пилотирана космическа одисея приключва. И макар че днес имаме научни прибори в околоземна орбита и около Марс, няма изгледи да станем свидетели на полет на трети българин в космоса в обозримо бъдеще. 

Най-логичното, което бихме могли да направим, е да затвърдим нашето членство в Европейската космическа агенция (ЕКА). Агенцията притежава свой собствен отряд, който понастоящем се състои от общо седем активни астронавти. Истината обаче е, че нито един от тях не е представител на Централна или Източна Европа, както с неудоволствие подчертах още през 2019 г. в моя англоезична статия за The Space Review. Всички европейски астронавти без един са избрани по време на селекцията през 2009 г., освен Матиас Маурер – немец, селектиран през 2015-та. Освен него, в отряда има още един немец – Александър Герст, двама италианци – Лука Пармитано и Саманта Кристофорети, един великобританец – Тим Пийк, един французин – Тома Песке и един датчанин – Андреас Могенсен. 

През 2022 г. ЕКА ще избере между четирима и шестима кандидати, които ще се присъединят към отряда. Селекцията започна още през 2021-ва. Нека да разгледаме каква е настоящата структура на агенцията и кои имаха право да кандидатстват: 

 

Както е видно на тази карта, ЕКА се състои от 22 страни-членки (оцветени в тъмно-сиво): Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния (!!!), Испания, Швеция, Швейцария и Великобритания. Всички те съставляват управляващия съвет на агенцията. Канада е със статут на кооперираща държава и също участва в съвета.

Сред държавите в светло-сиво има три асоциирани страни-членки: Словения, Латвия и Литва. И накрая има пет други държави-членки на ЕС, които са подписали споразумение с ЕКА за европейска кооперираща държава: България, Хърватия, Кипър, Малта и Словакия. 

Нека да видим гражданите на кои от страните имаха право да участват в селекцията на астронавти: тези на членките и асоциираните членки. Не и на коопериращите държави. Действително сред кандидатите ще забележите представители на Литва (общо 80), Латвия (83) и Словения (62), но не и на България или Хърватия например. 

На 16-ти февруари т.г. беше оповестено, че България и ЕКА са подписали ново, разширено споразумение за европейска кооперираща държава. Макар че това безспорно е добра възможност за нашите фирми и научни институции да участват в проекти за космически проучвания, като по този начин отрасълът ни ще придобие готовност, позволяваща превръщането ни в асоцииран или пълноправен член на ЕКА, ние вече изпуснахме настоящата селекция за астронавти. Следващата ще е след години. 

Разбира се, Европейската космическа агенция не е единственият начин, по който бихме могли да разширяваме сътрудничеството си със света в сферата на космическите изследвания. САЩ понастоящем изпълнява програма за усвояване на Луната, която се нарича „Артемис“. През 2020 г. американската агенция НАСА обяви т.нар. „Споразумение Артемис“ заедно с още осем държави-инициаторки: САЩ, Австралия, Канада, Италия, Япония, Люксембург, ОАЕ, Великобритания. Впоследствие към споразумението се присъединиха Украйна, Южна Корея, Нова Зеландия, Полша, Мексико и Израел, а на 1-ви март последната държава, сложила подписа си, бе Румъния. 

Аз отправих запитване в социалните мрежи към Министър-председателя на България г-н Кирил Петков дали изобщо възнамеряваме да разширяваме сътрудничеството си и да последваме примера на Румъния, особено във времена като настоящето, когато старите международни космически партньорства между запада и Русия рухват и трябва да се търсят нови възможности. Отговор не получих. 

Може би единственият шанс, който ни остава, е да се надяваме, че заможен българин ще полети с американски космически кораб като турист. Знам, че поне един такъв българин има – Шефкет Чападжиев, който още през 2007 г. оповести, че е платил място на борда на „СпейсШипТу“ – кораба на Ричард Брансън. Но през 2020-та година американски медии ни информираха, че Чападжиев е изморен и разочарован от чакането и безкрайните отлагания на Брансън. За щастие корабът най-накрая беше завършен през 2021-ва година, като самият Брансън летя в космоса, а до края на 2022-ра може би ще започнат самите туристически полети. 

Кой знае? Може би на ниво частно предприемачество ще станем свидетели на българи-туристи, които излитат в космоса – дори когато собствената ни държава не прави достатъчно да си имаме наш астронавт.  

https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/