8:33 |
Author: ina
Един ден от времето на турското робство, Гаази Сафедин паша, заедно със своята войска осквернил душите на хората при Турчи мост. След което с шум и веселби се смъкнали в долината. Навън бушувала буря, виели кучета. Страшни светкавици осветявали намръщената планина. Хората оплаквали мъртъвците и загубената си вяра по къщите. На сутринта при пашата се вмъкнал стотникът Хаджи Сюлейман, разтревожен и бледен. – Паша! – прегърна краката на Гаази Сафедин той – страшни работи са извършили нощес гяурите! – Говори направо Сюлеймане! И пред джендема няма да трепнат очите ми – изревал разяреният Гаази. – В пясъка сред селото се търкалят изпотъпкани с крака кауци и чалми, валят се трупове на избити еничари. – Кой, кой е направил това? Хванете гяурите и ги набийте на кол! – разпоредил се Гаази Сафедин. – Претърсихме селото, но мъже не намерихме, господарю! – казал сломено Хаджи Сюлейман. В това време в одаята влязъл Хаджи Стойко. Той се усмихнал лукаво: – За убийците ли питаш, агалар? Те са горе в манастира „Света Неделя“. – Вземи стотнята си, Сюлейман и срути манастира! Камък да не остане от стените му, а хората избийте. Едва на четвъртия ден пристигнал окървавен еничар и казал на пашата: – Непревземаема крепост е манастирът, паша! Цял месец ордата на Гаази Сафедин налитала като черен облак върху бялата каменна ограда на манастира, ала несломима била силата на българите. В решителния час те помитали с камъни и дървета озверелите турци.В началото на втория месец Гаази Сафедин предложил:- Предайте се и приемете правата вяра, ако искате спасение! Не виждате ли, че друго спасение за вас няма? Защо напразно да проливаме кръв?- Ние се бием за род и вяра, паша, и няма да се предадем! Не се страхуваме от смъртта!Като гладна глутница вълци завили еничарите, вдигнали стълби и започнали да пълзят по стените. Ала пристъпът им се разбил в яката твърдина. Грозно и страшно ечели предсмъртните писъци на пометените от стената на манастира турци.- Само гладът и жаждата ще ти помогнат да победиш бавно, но сигурно гяурите, господарю – посъветвали Гаази Сафедин.Обсадата се проточила с месеци. Българите били подложени на глад, жажда и студ. През един есенен ден на стената на храма се появил човек. Като сянка, излязла от гроба, той се навел, махнал с ръка към турците и едва чуто промълвил:- Всички са мъртви. И аз ще умра! Но от нашата кръв ще се родят тези, които ще освободят земята ни.Вярва се, че Света Неделя превърнала умрелите за род и вяра българи в орли. Когато турците влезли в крепостта, там нямало нито живи, нито мъртви люде. А докато еничарите с рев и злоба душели светинята, в небето гордо се реели орли.
