В живота на всеки от нас има моменти, дори периоди, в които страдаме поради някаква причина. Изпитваме болка и трябва да намерим начин да се справим с нея. Независимо от причината за нея, ние трябва да намерим начин да я преодолеем, за да можем да продължим да живеем колкото се може по-пълноценно.
Понякога обаче сякаш не можем да намерим правилния път и оставаме в болката, която все повече ни задушава. Къде грешим и как може да си помогнем?
Отказваме да прием реалността
Това се случва твърде често. Тъй като реалността е твърде болезнена, ние отказваме да я приемем подсъзнателно или дори съзнателно. Например някой, чийто партньор го е напуснал, продължава да вярва, че нещата могат да се оправят, макар че той вече живее с друг човек.
Понякога отказваме да приемем тежката диагноза на наш близък, като предпочитаме да вярваме, че ще се излекува, макар лекарите да казват друго.
Не че не трябва да сме положително настроени, че проблемите ще се решат, но по-добре е да сме реалисти и да преживеем болката, вместо да я потискаме, като бягаме от реалността.
Отказваме да потърсим помощ
Не винаги човек може да се справи сам. Понякога поглед отстрани на ситуацията е много ценен и може да ни даде нова перспектива, която да ни измъкне от болката. Професионална помощ или помощ от приятел – и двете могат да ни извадят от дупката. Въпросът е да бъдем отворени към нея, към споделяне и приемане.
Не искаме да бъдем слаби
Да се оставиш на болката да те завладее и да премине, не означава да си слаб. Означава че смел да се изправиш срещу нея с вярата, че тя няма да те победи, а ще те направи по-силен.
Тежките периоди са нещо нормално
Трябва да знаем, че всеки има своите грижи и проблеми, макар и не винаги да са видими за околните. В живота на всеки от нас има и добро и зло и за да стигнем до доброто понякога трябва да преминем през огъня.
