Автор: SilviyХора като Серафим, герой от едноименния разказ на Йордан Йовков, са тези, които са готови да помогнат на всеки с каквото и както могат. Те са добри, отзивчиви, благородни и мислещи не само за себе си.В днешно време все по-рядко се срещат хора като Серафим. В повечето случаи, хората мислят за себе си и за семейството си, а не се наемат с проблемите на другите.От творбата разбираме, че Серафим скита от място на място и дава пари на нуждаещите се, без да се тревожи дали ще му ги върнат. А и самият той може да не мине по тези места втори път. Всичко това означава, че Серафим едва ли има намерение да си потърси парите, дадени уж назаем. Целта му е просто да помогне, да облекчи нечие страдание поне малко.
Подобна безкористност днес едва ли е честа. Все пак и сега навярно има хора като него, но те са като бели лястовици.Да приличаш в наши дни на Йовковия герой, от една страна, е добре, но от друга – не. Положителното е, че има отзивчивост и благородство между хората. Не е добре обаче, защото според мен трябва да се погрижим на първо място за себе си, а след това за другите. Освен това някои хора имат огромна вина за лошото си финансово положение. Срещат се такива – мързеливи и не искат да работят, защо тогава да им се помага.В заключение искам да обобщя, че в днешно време сигурно има и трябва да има хора като Серафим. Този литературен герой с поведението си и отношението си към света доказва, че дори и без добро финансово положение, човек може да е щастлив, защото щастието не е само в парите.
