Нито един вид не съществува вечно – изчезването е част от еволюцията на живота.
Поне пет пъти биологична катастрофа е обхващала планетата, унищожавайки огромното мнозинство от видове на сушата и във водата в рамките на относително кратък геоложки интервал. Най-известното от тези масови измирания – когато астероид удря Земята преди 66 милиона години, обричайки динозаврите и много други видове – е и най-скорошното. Но учените твърдят, че то няма да е последното.
Много изследователи смятат, че сме в средата на шесто масово измиране, причинено не от астероид с размерите на град, а от свръхрастежа и трансформиращото поведение на един-единствен вид – Homo sapiens. Хората са унищожили местообитания и са предизвикали климатична криза.
Изчисления в проучване, публикувано през септември предполагат, че групи от свързани животински видове изчезват с темп, който е с 35% по-висок от обичайния очакван темп.
И докато всяко масово измиране има свои победители и губещи, няма причина да се предполага, че хората в този случай ще бъдат сред оцелелите.
Съавторът на изследването Херардо Себайос смята, че обратното може да се случи, като шестото масово измиране трансформира цялата биосфера – зоната на света, гостоприемна за живот – възможно е до състояние, в което да бъде невъзможно за човечеството да оцелее, освен ако не се предприемат драматични действия.
„Биоразнообразието ще се възстанови, но победителите са много трудни за предсказване. Много от губещите в предишните масови измирания бяха изключително успешни групи,“ казва Себайос, старши изследовател в Института по екология на Националния автономен университет на Мексико.
Докато причините за „големите пет“ масови измирания варират, разбирането на случилото се през тези драматични епизоди от историята на Земята – и какво се е появило след катаклизмите – може да бъде полезно за да оценим бъдещите предизвикателства.
Докато палеонтолозите изучават фосили от векове, науката за масовите измирания е сравнително нова. Радиометричното датиране, основано на естествения радиоактивен разпад на определени елементи, като въглерод, и други техники революционизираха способността за точно определяне на възрастта на древни скали през втората половина на миналия век.
През 1980 г. е публикувана сензационната статия за „иридиевата аномалия“ – 1-сантиметров слой от седиментни скали, богат на иридий, елемент, рядко срещан на повърхността на Земята, но често срещан в метеоритите.
Изследователите приписват тази аномалия, първоначално открита в Италия, Дания и Нова Зеландия, на удара на голям астероид. Те твърдят, че необичайният слой представлява точния момент във времето, когато динозаврите изчезват.
Първоначално посрещнати със скептицизъм, иридиевите аномалии впоследствие са открити на все повече места по света. Десетилетие по-късно друга група изследователи идентифицира „пушещия пистолет“: кратер с диаметър 200 километра край бреговете на полуостров Юкатан в Мексико.
Скалите и седиментите там имат подобен състав на иридиевите слоеве, а учените предполагат, че депресията, наречена кратер Чиксулуб, е причинена от удара на астероид. Изследователите вярват, че останалите аномалии, открити по целия свят, са причинени от разпръснатите отломки, когато космическата скала удря Земята. Ударът предизвиква период на глобално охлаждане, като прах, сажди и сяра, изхвърлени по време на удара, блокират слънцето и вероятно прекратяват фотосинтезата.
Изчезването на масивните динозаври създава свят, в който бозайниците – и в крайна сметка хората – успяват да процъфтяват.
Най-големият масов катаклизъм на всички времена, наречен измирането в края на Перм, се случва преди 252 милиона години. Около 95% от видовете изчезват на сушата и в морето в резултат на глобално затопляне – с температури, които вероятно се покачват с 10 до 15 градуса Целзий.
Известно като „Голямото измиране“, това събитие е белязано от супервулканични изригвания в района на Сибир. Това води до екстремен киселинен дъжд, който унищожава растителния живот и оставя повърхността на сушата скалиста, тъй като дъждът отмива богатата почва в океаните, които на свой ред се заливат с органична материя.
Във възникналата след това празнота се появяват нови и различни същества.
Друг период на екстремна вулканична активност преди 201 милиона години бележи масовото измиране в края на Триас. То е свързано с разпадането на суперконтинента Пангея и отварянето на Централния Атлантически океан. Много сухоземни влечуги изчезват в резултат на този катастрофален епизод, проправяйки пътя за огромните зауроподи и бронираните растителноядни, които често се срещат в детските книги за динозаври.
По-ниските температури и драстичният спад на морското равнище – вероятно с 10 градуса Целзий по-хладно и 150 метра по-ниско – играят основна роля в най-ранното документирано масово измиране, това в края на Ордовик. Тази промяна, която се случва преди около 444 милиона години, води до изчезването на 80% от видовете, когато животът е бил предимно ограничен до моретата.
Причината за това масово измиране е придвижването на суперконтинента Гондвана (днешните Южна Америка, Африка, Антарктида и Австралия) над Южния полюс. Когато земна маса покрива полярния регион, ледниковата покривка отразява слънчевата светлина и забавя топенето, което води до разширяване на ледената покривка и понижаване на морските нива в световен мащаб.
Добавяйки към катаклизма, вулканичната активност също играе роля. В този случай обаче тя не прави глобалните температури по-топли. Вместо това фосфор от лавата и вулканичните скали се влива в моретата, изчерпвайки кислорода в океаните.
Все повече учени вярват, че шесто масово измиране с мащаб, равен на предишните пет, се развива през последните 10 000 години, докато хората оставят своя отпечатък по света.
Додото, тасманийският тигър, китайският речен делфин и западният черен носорог са само някои от видовете, които вече са изчезнали в това, което е известно като Холоценово или Антропоценно измиране.
Докато изчезването на дори един вид е опустошително, Герардо Себайос подчертава, че настоящият епизод на измиране унищожава много по-дебели клони на „дървото на живота“.
Целите категории сродни видове, или родове, изчезват, което според него засяга цели екосистеми и застрашава оцеляването на нашия собствен вид.
Герардо Себайос и съавторът му Пол Ерлих изследват 5400 рода на гръбначни животни, с изключение на рибите.
Техният анализ установява, че 73 рода са изчезнали през последните 500 години. Това е много по-бързо от очакваната „основна“ степен на измиране, или скоростта, с която видовете биха изчезнали естествено без външно влияние. Според изследователите тези 73 рода биха изчезнали за 18 000 години при липса на човешка намеса.
Причините за тези измирания са разнообразни – промяна в използването на земята, загуба на местообитания, обезлесяване, интензивно земеделие, инвазивни видове, прекомерен лов и климатичната криза. Но всички тези опустошителни промени имат обща нишка: човечеството.
Не само че разрушителните действия на хората имат потенциала да подкопаят качеството ни на живот в дългосрочен план, но техните ефекти могат в крайна сметка да подкопаят успеха ни като вид, предупреждава Себайос.
„Когато губим родове, губим повече генетично разнообразие, повече еволюционна история и повече екосистемни стоки и услуги, които са много важни“, обяснява той.
В крайна сметка планетата може и ще оцелее без нас, добавя Себайос.
Източник: CNN