Учени публикуваха нов модел за проследяване на позицията на северния магнитен полюс, който разкрива, че полюсът сега е по-близо до Сибир, отколкото преди пет години, и продължава да се движи към Русия.
За разлика от географския Северен полюс, който е на фиксирано място, позицията на магнитния северен полюс се определя от магнитното поле на Земята, което е в постоянно движение. През последните десетилетия движението на магнитния север е безпрецедентно — драстично се ускорява, а наскоро, в обратен ход, бързо се забавя. Учените все още не могат да обяснят причините за необичайното поведение на магнитното поле.
Глобалните навигационни системи, включително тези, използвани от самолети и кораби, намират магнитния север с помощта на Световния магнитен модел (WMM), създаден през 1990 г. Моделът, разработен от Британската геоложка служба и Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ, отбелязва установената позиция на магнитния север и прогнозира бъдещото му отклонение въз основа на траекторията от последните години.
За да се запази точността на GPS измерванията, на всеки пет години изследователите ревизират WMM, като актуализират официалната позиция на магнитния север и въвеждат нови прогнози за следващите пет години на движение.
Преминаването към новия модел би трябвало да бъде безпроблемно за потребителите на GPS; с актуализацията учените потвърдиха точността на прогнозите на предишния модел за това къде ще се намира магнитният север през 2025 г.
На върха на света, в средата на Арктическия океан, се намира географският Северен полюс.
Маркирането на Северния полюс е предизвикателство, тъй като той е покрит с подвижен морски лед, но географското му местоположение, известно още като „истински Северен полюс“, е фиксирано.
За разлика от това, магнитният северен полюс е най-северната точка на магнитното поле на Земята, известно още като магнитосфера. Генерирано от бурното движение на разтопените метали в ядрото на Земята, магнитосферата защитава планетата от вредното слънчево излъчване и предпазва атмосферата на Земята от слънчевия вятър.
Поради конвективното движение в ядрото на Земята, магнитосферата никога не е статична. В резултат най-северната ѝ точка постоянно се движи.
Британският изследовател Сър Джеймс Кларк Рос открива магнитния северен полюс през 1831 г. в северна Канада, на около 1609 километра южно от истинския Северен полюс. Днес е известно, че всеки ден магнитният север проследява елипсовидна пътека с дължина около 120 километра.
От откриването си магнитният север се е отклонил от Канада към Русия. До 1940 г. той се е преместил с около 400 километра на северозапад от позицията си през 1831 г. През 1948 г. достига остров Принс Уелс, а до 2000 г. напуска бреговете на Канада.
През последните 400 години той обикновено се е движил със скорост около 10 км годишно или по-малко.
През 1990 г. скоростта на движение на магнитния север се увеличава драстично — от 15 км на година до 55 км на година. Около 2015 г. движението му се забавя до около 35 км на година.
Учените очакват, че движението към Русия ще продължи да се забавя, макар че има несигурност относно продължителността на това забавяне.
Магнитното поле на Земята е имало драматични промени в миналото, включително отслабване на магнитосферата до такава степен, че полюсите на магнитното поле се обръщат. Последното голямо обръщане е станало преди около 750 000–780 000 години.
Такъв обрат би повлиял на животни, които използват магнитното поле за навигация, и би създал смущения в радиокомуникациите и навигационните системи. Сателитите в орбита също биха били изложени на риск, тъй като отслабеното магнитно поле би осигурявало по-малка защита срещу космическото време.
Източник: CNN