Колекция от човешкоподобни фосили, намерени в Китай, обърква учените от десетилетия, предизвиквайки трудности в обяснението и класификацията им.
Фрагменти от черепи, зъби, челюсти и други останки, открити на различни места из страната, очевидно са останки от архаични хоминини — формалното наименование за видове от човешката линия, живели между 300 000 и 100 000 години назад. Никога не е било ясно към кой вид принадлежат тези кости или къде точно да бъдат поставени в нарастващо сложното еволюционно дърво на човека.
Кристофър Бей, професор в катедрата по антропология в Университета на Хавай в Маноа, който дълги години е работил в Пекин, е сред учените, които преоценяват тези загадъчни фосили с нов поглед. Той и неговият колега У Сюцзие, старши професор от Института по гръбначна палеонтология и палеоантропология в Пекин, сега предлагат да се признае формално съществуването на досега неизвестен древен хоминин и са предложили официално признаване на нов вид за науката.
Най-впечатляващата характеристика на този неизвестен досега човешки предшественик? Изключително голям мозък, който е по-голям дори от този на нашия вид, Хомо сапиенс, единственият оцелял хоминин.
Тази особеност е отразена в предложеното име за вида, Homo juluensis*, в чест на китайския израз „ju lu“, което означава „огромна глава“. „Черепите им са наистина много, много големи. Знаете ли, изчисленият черепен обем е 1700-1800 кубически сантиметра“, казва Бей. „Минималният капацитет при нас е около 1350 куб. см, а средно е около 1450.“
Предложението предизвиква противоречия сред палеоантрополозите, а някои учени не са съгласни, че новият фосил отговаря на критериите за нов вид.
Ако анализът на Бей и У е верен, тези фосили може да държат ключа към разрешаването на една от най-големите загадки в човешката еволюция: пъзел, който започва с откритието на костица от малък пръст в пещерата Денисова в Алтайските планини на южна Сибир. ДНК анализът на този миниатюрен фосил доведе до откритието, че той представлява отделна древна човешка популация, която учените нарекоха Денисов човек.
Много хора, живеещи днес, носят следи от ДНК на денисовци, но — тъй като фосилите на тези изчезнали предци все още са изключително редки — експертите по произхода на човека все още не знаят точно как са изглеждали, къде са живели или защо са изчезнали.
Трудно класифицируемите китайски останки включват 21 фосила, намерени през 70-те години на миналия век. Те са от 16 индивида, живели преди 200 000 до 160 000 години, като впоследствие и на други места са открити подобни.
Много от тези фосили са били пренебрегвани, защото когато за първи път са били разкрити през 70-те и 80-те години, общоприетите убеждения за произхода на човека са били коренно различни от днешните теории. По онова време много палеоантрополози смятат, че съвременните човешки популации са се развили регионално.
В действителност тази научна хипотеза, известна като „мултирегионализъм“, сега до голяма степен отхвърлена, предполагаше, че има само един вид хоминин, който с времето е еволюирал, за да стане Хомо сапиенс.
Така фосилите от Сюцзяяо и други с необичайни характеристики, открити в Китай, са били класифицирани като междинни форми между по-примитивни хоминини и по-модерни. Мултирегионалният научен модел, който предполага отделни корени на произход за китайския народ, съвпада с националистическите настроения и някога е бил особено утвърден сред китайските учени.
Сега разполагаме със сериозни генетични доказателства, които подкрепят африканския произход на всички Хомо сапиенс. Моделът е известен като теорията „извън Африка“: Далечните предци на съвременните хора, живеещи в Африка, са напуснали континента и са се разпространили по света преди 50 000 до 60 000 години, въпреки че пионерски групи може да са напуснали континента по-рано, около преди 200 000 години.
Бей и У смятат, че хоминините, на които са принадлежали новите фосили, трябва да бъдат класифицирани като Homo juluensis, заедно с на останките на денисовците.
Източник: CNN