Измененията на климата оказват сериозно влияние върху околната среда на Земята, но малко хора осъзнават, че те засягат и космическото пространство. Докато глобалното затопляне причинява екстремни метеорологични условия, топене на ледовете и повишаване на морското равнище, то също така има неочакван ефект върху орбиталната среда на Земята. Според последните изследвания измененията на климата могат да доведат до намаляване на броя на сателитите в ниска околоземна орбита (НОО).
Въздействието на измененията на климата върху горните слоеве на атмосферата
Една от основните причини, поради които климатичните промени ще доведат до намаляване на броя на сателитите в космоса, е намаляването на плътността на горните слоеве на атмосферата. Високите слоеве на атмосферата, особено термосферата, играят важна роля за поддържането на орбиталния баланс на спътниците.
Обикновено сателитите в ниска орбита (до 600 км над Земята) са подложени на триене от останалите молекули в атмосферата. Това триене постепенно забавя движението им, което води до спадане на орбитата и в крайна сметка до навлизането им в атмосферата, където изгарят.
Затоплянето на Земята обаче причинява охлаждане и свиване на термосферата. Това означава, че молекулите в горните слоеве на атмосферата стават по-разредени, което намалява триенето върху сателитите. В резултат на това отпадъчните спътници и космическият боклук остават в орбита по-дълго време, което увеличава риска от сблъсъци и прави изстрелването на нови сателити по-трудно.
Космическият боклук е проблем
С по-ниската плътност на атмосферата, космическият боклук остава в орбита по-дълго време. Това включва стари сателити, останки от ракети и други фрагменти от предишни мисии.
С нарастващото количество боклук в космоса се увеличава и вероятността от сблъсъци. Когато два сателита или парчета космически отпадъци се сблъскат, те създават още повече малки фрагменти, които могат да повредят други работещи сателити. Това явление е известно като Синдрома на Кеслер. Това е процес, при който увеличаващият се брой сблъсъци води до лавинообразно нарастване на космическия боклук. А това от своя страна прави по-трудно намирането на безопасни орбити за нови сателити. Космическите агенции като NASA, ESA и частни компании като SpaceX трябва да инвестират повече ресурси в избягването на сблъсъци, което увеличава разходите за изстрелвания. В крайна сметка това може да намали броя на новите сателити, изпращани в орбита. Намаляването на сателитите в космоса ще има значително въздействие върху комуникациите, навигацията, прогнозирането на времето и научните изследвания.
Голяма част от днешните комуникационни мрежи зависят от сателити, включително мобилните телефони, интернет връзките и телевизионното излъчване. Ако броят на сателитите намалее, това може да доведе до прекъсвания и по-високи разходи за поддръжка на тези системи.
Метеорологичните сателити играят ключова роля в прогнозите за времето и проследяването на природни бедствия като урагани и горски пожари. Ако техният брой намалее, това ще намали точността на прогнозите и ще затрудни ранното предупреждение за опасни климатични събития.
Намаляването на сателитите може да засегне и научните мисии, които изучават Земята, космоса и други планети. Това би забавило важни открития в астрономията и космологията.
Какво може да се направи?
За да се предотвратят тези проблеми, учените и космическите агенции работят по различни решения. Проекти като космически „харпуни“ или мрежи, които улавят отпадъци, могат да помогнат за намаляване на риска от сблъсъци. С използването на изкуствен интелект и подобрени модели за прогнози, учените могат да оптимизират разпределението на сателитите. Разработването на по-издръжливи сателити с механизми за самоунищожение след края на експлоатационния им живот може да намали количеството боклук.
Най-ефективният дългосрочен начин за справяне с този проблем е да се ограничат климатичните промени, които водят до свиване на атмосферата.
Измененията на климата имат неочаквани последици, включително влиянието им върху броя на сателитите в космоса. Намаляването на плътността на атмосферата забавя естественото прочистване на орбитите, увеличавайки риска от сблъсъци и затруднявайки изстрелването на нови сателити. Това може да доведе до проблеми с комуникациите, навигацията и метеорологичните прогнози.
За да предотвратим тези последици, трябва да предприемем спешни мерки както на Земята, така и в космоса. Намаляването на въглеродните емисии, почистването на космическия боклук и подобряването на сателитните технологии са ключови за запазването на стабилна и безопасна орбитална среда.
