Огромен, изчезнал хищник, който някога е похапвал динозаври, е имал широка муцуна като на алигатор, но е дължал успеха си на черта, която съвременните алигатори нямат: поносимост към солена вода.
Deinosuchus (Дейнозухус) е бил един от най-големите крокодили, съществували някога, с тяло почти колкото автобус и зъби с размера на банани. Преди около 82 до 75 милиона години този върховен хищник е плувал в реки и естуари на Северна Америка. Черепът му е бил широк и дълъг, със закръглено изпъкване отпред – структура, невиждана при други крокодилоподобни. Следи от зъби по фосили от периода Креда подсказват, че Дейнозухус е ловувал или се е хранил с трупове на динозаври.
Въпреки научното си име, което се превежда като „ужасен крокодил“, Дейнозухус често е наричан „голям алигатор“, а предишни оценки на еволюционната му принадлежност го причисляваха към алигаторите и техните древни роднини. Нов анализ на фосили и ДНК от живи крокодилоподобни (алигатори и крокодили) обаче показва, че Дейнозухус принадлежи към различен клон на семейството. За разлика от алигатороподобните, Дейнозухусе запазил солеви жлези, характерни за древните крокодили, което му е позволило да понася солена вода, се казва в ново изследване.
Тази способност би помогнала на Дейнозухус да преминава през Западното вътрешно море, което някога е разделяло Северна Америка, в епоха на повишени глобални температури и морско равнище. Така „ужасният крокодил“ е могъл да се разпространи по цялото крайбрежие на континента и да обитава соленоводни блата и устия, където е имало много едра плячка.
Още от средата на XIX век фосили на Дейнозухус са откривани от двете страни на древното море и се причисляват към поне два различни вида.
Дълго време учените не са можели да обяснят как „пресноводен“ алигатор е преминал през солено море с ширина над 1000 км. Една от хипотезите твърди, че ранните алигатори са били толерантни към солена вода и по-късно са загубили тази черта – но доказателства за това липсват. Друга идея предполага, че Дейнозухус се е разпространил преди образуването на морето, но фосилните данни не я подкрепят – морето се е образувало около 100 милиона години назад, т.е. 20 милиона години преди появата на Дейнозухус.
В новия анализ учените включват данни от изчезнали крокодилоподобни, които не са били част от по-ранни родословни дървета. Тези „липсващи звена“ помагат да се проследи редът, по който са се появили определени черти в еволюцията на групата.
„Нашият анализ показа, че поносимостта към солена вода е древна черта на много крокодилоподобни и е била вторично загубена от алигатороидите“, казва д-р Раби. Според други учени, тази способност би помогнала на древните крокодили да се адаптират към климатични промени.
Изследователите също така изграждат ново родословно дърво, използвайки молекулярни данни от съвременни крокодили, за да определят кои черти са типични за алигатороидите. Те откриват, че първите алигатори са били много по-малки от другите крокодили по онова време. Съвременните големи размери се развиват преди около 34 милиона години, след климатично захлаждане и изчезване на конкурентите им. Но Дейнозухус е бил изключение още от самото начало със своето масивно телосложение.
Въпреки че е бил един от най-големите крокодили в историята, Дейнозухус не е бил единственият гигант. Масивни крокодили са се появявали независимо един от друг поне дузина пъти през последните 120 милиона години — включително по време на ледникови периоди. Според изследването, дори в по-ново време са регистрирани живи екземпляри с дължина над 7 метра, което подсказва, че гиганти като Дейнозухус може би са по-скоро правило, отколкото изключение.
Източник: CNN
