Календарът, който използваме на Запад от 1582 г. насам, е известен като Григориански календар. Ново измерване на времето, което се опитва да адаптира литургичната година към слънчевата година и което заменя Юлианския календар.
Григорианският календар е наречен така от неговия популяризатор Григорий XIII (1572-1585) в булата Inter Gravissimas, издадена на 24 февруари 1582 г. В него е наложена нова система за измерване на времето в резултат на едно от споразуменията на Тридентския събор, което се стреми да премахне несъответствието между литургичния и слънчевия календар. На Никейския събор е решено Великден да се отбелязва в неделята след пълнолунието, след пролетното равноденствие в северното полукълбо (есенното равноденствие в южното полукълбо). През 325 г. равноденствието е настъпило на 21 март, но с течение на времето датата на събитието е била изместена напред, докато през 1582 г. несъответствието вече е било 10 дни. Това несъответствие е възникнало от неточно изчисление на броя на дните в тропическата или слънчевата година, тъй като според юлианския календар, наложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е., високосна година е била установявана на всеки четири години, като се има предвид, че слънчевата година се състои от 365,25 дни.
Вдъхновен от египетския календар, първият слънчев календар, който установява тази продължителност на слънчевата година, правилната цифра е била 365,2422, или 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,10 секунди. Тези допълнителни 11 минути, преброени всяка година, са означавали натрупана грешка от приблизително 10 дни през 1257-те години между 325 и 1582 г.
За да се коригира тази грешка, е свикана „Календарната комисия“, ръководена от йезуита Христофор Клавий, математик и астроном, който използва предложението на италианеца Алойзий Лилий, основано на астрономическите доклади на университета в Саламанка. През Ренесанса този университет е бил известен не само със своите теолози, но и със своите астрономи и математици, като по темата са написани два доклада – единият през 1515 г. по искане на Фердинанд Католик и папа Лъв X, а другият през 1578 г., подпомогнат от самия папа Григорий XIII и крал Филип III.
Докладът от 1515 г. установява математическа процедура, която позволява различните ритми на Слънцето и Луната да бъдат свързани в конвергентно изчисление, и го прави успешно. Той предлага забавяне на календара с 11 дни в рамките на един месец или пропускане на високосния ден за 44 години, което означава постепенно елиминиране на тези 11 дни, интеркалирани.
Докладът от Саламанка не е единственият доклад за календарната реформа, изготвен в Кастилия по това време. Резултатът от комисията от 1578 г., използвана от Лилий, се основава на доклада от 1515 г. Това не е първият път, когато отместването на календара е било адаптирано, тъй като е имало и предишни опити, като например така наречените „Алфонсинови таблици“, създадени по инициатива на монарха Алфонсо X Кастилски, който призовава голям брой астрономи да ги съставят. Те показват наблюденията на небето над Толедо, Испания от 1 януари 1263 г. до 12 януари 1273 г., показвайки движението на небесните тела по еклиптиката. Те установяват, че продължителността на слънчевата година е 365 дни, 5 часа, 49 минути и 16 секунди. Еврейските учени от династията на Алфонсините Йехуда бен Моше и Исак бен Сид прегледали наблюденията на Толедските таблици от 11 век, където Азаркиел е сътрудничил, за новото измерване.
Коригираният календар е Юлианският календар, с 365,25 дни. Юлианският календар от своя страна заменя класическия римски календар, който определя продължителността на месеците на 29 дни, 12 часа и 44 минути, с лунни месеци от 29 или 30 дни, чийто произход се приписва на Ромул. Римският календар обединява множеството начини за измерване на времето.
Ранните италийски народи са имали различни лунни календари, всеки със собствен брой месеци, продължителност на годината и продължителност на месеца. В случая с Алба Лонга календарът е имал 10 месеца, всеки с от 18 до 36 дни на месец; тези от Лавиния са имали 13-месечен календар с 374 дни; докато етруските са имали лунен календар, започващ месеца с новолунието.
Григорианският календар е наложен лесно на Запад, но православните църкви в Йерусалим, Русия и техните патриаршески територии, както и източните църкви като Коптската, Етиопската или Арменската, продължават да използват Юлианския календар. Въпреки че е най-широко използваният григориански календар, той има някои недостатъци. Съгласуването със слънчевата година не е перфектно и месеците нямат еднакви дни.
