Има много неща, които ни карат да мислим, че живеем в симулация. И всички те са свързани с науката. Том Кембъл, физик от Масачузетския технологичен институт, учен от НАСА и автор на изследването, което, по негови думи, потвърждава, че живеем в симулация.
Том Кембъл е експериментална ядрена физика и професор в НАСА, в катедрата по приложна физика на космическата агенция. Той публикува изследване, озаглавено „Тестване на теорията за симулацията“, в което предлага теория, че нашата вселена функционира чрез крайна, сложна система за виртуална реалност.
Системата е като видеоигра, която рендира съдържанието (реалността) само в момента, в който информацията е достъпна за наблюдение от играча, а не в момента, в който е открита от машина“, обясни той.
„Има някои неща, които ни карат да вярваме, че това е симулация и повечето от тях идват от физиката. Ако говорите с физици, които изучават теория на елементарните частици, ще откриете, че много от тях ще ви кажат, че реалността се основава на информация, а не на материя. Нашите експерименти стигат до заключението, че реалността също не се основава на материя, защото ако приемем, че електронът е мъничко парче маса със заряд, не можете да получите добри отговори от числа. Трябва да започнете с предположението, че електронът е точка с маса и заряд. И така бихте описали електрон в симулация, с информация.“
Какви доказателства можем да получим от научния метод?
„Една добра научна теория трябва да обясни всички факти, които знаем, след това трябва да обясни онези неща, които знаем, но не разбираме, парадоксите, и след това трябва да обясни неща, които все още не сме виждали, нови неща, и трябва да направи това с минимум предположения. Трябва да бъде прост и елегантен. Нашият модел прави всички тези неща. Той обяснява всички парадокси. Например, знаем, че за да бъде тази вселена стабилна и способна да поддържа живот, има седем променливи, които трябва да имат много специфични условия, като например гравитацията. Тяхната стойност трябва да бъде много специфична, ако беше по-голяма, тогава щяхме да имаме огромна дупка и всичко щеше да падне в центъра, а ако тази стойност беше твърде малка, всичко щеше да изчезне. И тази теория го обяснява. Имам само едно предположение, а именно, че съзнанието съществува. Определям съзнанието като избор, който регулира константите и контролира ентропията, която е мярка за безпорядък в една система.“
Какво е началото на играта?
„Започваме с набор от правила, след което натискаме бутона за изпълнение и оставяме началните условия да се променят според установения от нас набор от правила. Учените го наричат Големия взрив. Те започват с начални условия на плазма с много висока температура и много високо налягане и когато часовникът започне да тиктака, вселената започва да се разширява поради високото налягане и температура. В крайна сметка тя се нагрява, получавате Слънцето, планетите и т.н. Това е Големият взрив.
Всичко това се случва в компютър, а това съзнание е информационна система. Дигиталната система опитва различни алтернативи, докато постигне желания резултат и може да гарантира, че ще продължи достатъчно дълго. „Идеята е да се учим. Аз го наричам пакети с опит. Различните пакети с опит са логична необходимост от това, защото всичко е свързано с учене, растеж и пак учене. А то трябва да бъде сериен процес, защото не можеш да научиш всичко наведнъж.“
Източник: La Razón
