Това е една от най-големите и най-дългогодишни мистерии в астрономията.
Идеята за Планета X възниква от опитите да се обяснят несъответствията в орбитите на Уран и Нептун в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Първоначално се е смятало, че е хипотетична планета, която нарушава тези орбити. Макар че откриването на Плутон през 1930 г. първоначално е било свързано с това търсене, по-късно се оказва, че е твърде малък, за да обясни орбиталните аномалии. Така тази загадъчна Планета X (наречена едновременно мистерия и хипотетично десето планетарно тяло в Слънчевата система) остава в неизвестност. Сега екип от учени е предприел съвсем различен подход към тази космическа история. Вместо да търсят отразена слънчева светлина, те търсят топлинният подпис на планетата.
Историята започва с една загадка във външната част на Слънчевата система. Учените са наблюдавали, че малки ледени тела, наречени обекти от пояса на Кайпер, които обикалят далеч отвъд Нептун, изглеждат групирани по необичаен начин. Орбитите им са подредени в модели, които не би трябвало да съществуват по чиста случайност.
Основното обяснение е, че Планета X гравитационно насочва тези далечни обекти към техните странни орбити. За да постигне това гравитационно влияние, Планета X би била истински гигант, с маса приблизително 5 до 10 пъти по-голяма от тази на Земята, обикаляща 400 до 800 пъти по-далеч от Слънцето. На такова огромно разстояние тя би била изключително слаба и почти невъзможна за откриване с традиционните телескопи, които разчитат на откриване на отразена слънчева светлина.
Именно тук новото проучване, публикувано в Arxiv, възприема различен подход към загадката. Воден от Амос Чен от Националния университет Цин Хуа, екипът осъзнава, че търсенето на топлинния подпис на този гигант може да бъде много по-ефективно, от търсенето на отразената му светлина. Това е така, защото с удвояването на разстоянието от Слънцето, отразената светлина става 16 пъти по-слаба (следвайки това, което учените наричат обратна зависимост на четвърта степен). Но топлинното излъчване, топлината, която всички обекти естествено излъчват, става само четири пъти по-слаба с удвояването на разстоянието. Изследователите използват данни от AKARI, космически телескоп, координиран от НАСА и отговорен за най-чувствителното изследване на цялото небе в далечна инфрачервена светлина. Перфектният диапазон на дължината, на вълната за откриване на топлинния подпис на студена, далечна планета. За разлика от наземните телескопи, които са възпрепятствани от земната атмосфера, AKARI успява да открие слабото топлинно сияние, което Планета X би трябвало да излъчва.
Авторите на проучването фокусирали търсенето си върху специфичен регион от небето, където, според компютърните симулации, е било най-вероятно да се открие планетата, въз основа на орбиталните модели на обектите от пояса на Кайпер. След това те се изправили пред трудната задача да различат бавно движеща се планета от безбройните звезди, галактики и космически отломки, които населяват този регион.
Според тях, Планетата X трябва да изглежда неподвижна за един ден, но да показва забележимо движение в продължение на месеци. Чрез сравняване на наблюденията на AKARI, направени в различно време, те успяха да идентифицират обекти с този специфичен тип движение, като същевременно филтрират космически лъчи, фонови галактики и други фалшиви сигнали. След този щателен анализ, изследователите идентифицираха два кандидата. И двата обекта се появяват на предвиденото място и излъчват количеството инфрачервена светлина, което теорията предполага, че Планетата X трябва да произвежда. Макар че това не е окончателно доказателство, то е насока в търсенето на скрития гигант на нашата слънчева система.
Тези открития бележат важен етап, но пътуването не е приключило. Кандидатите се нуждаят от последващи наблюдения с по-мощни телескопи, за да се потвърди дали наистина се движат по начин, съвместим с Планетата X, или са фонови галактики, или други астрономически обекти. Ако бъде потвърдено, откритието би революционизирало разбирането ни за формирането и еволюцията на нашата слънчева система.
Източник: La Razón
